Жан-Батист Молиер е френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира.
Той е роден в Париж на 13 януари или 14 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен. Баща му произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си. Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.
Завършва Клермонския колеж и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училището след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър през 1643 година, който нарича „Блестящият театър“ с 630 ливри.
През 1650 г. той става директор на пътуващия театър. Постепенно Молиеровият театър се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. неговият театър се установява в Париж. Трупата на Молиер получава разрешение да изнесе спектакъл в караулната зала на двореца Лувър в присъствието на краля и неговия брат. Молиер представя фарса си „Влюбеният доктор“ и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър „Пти Бурбон“ до 1661 г., след което се мести в Пале Роял. Молиер остава там до смъртта си.
Произведения на Молиер
Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения той се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи – дворянството и духовенството, като създава образи на лицемери и развратници в папски раса̀ и напудрени перуки. По време на парижкия период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял.
Личен живот
В личния си живот Молиер е донякъде нещастен. Бракът му с Арманда Бежар не върви добре. Някои автори свързват този неуспешен брак с мотивите за ревност и изневяра в неговите пиеси. Той има връзка с Мадлен Бежар (сестра или майка на Арманда, има спор в литературознанието), която умира през 1672 година. Преживява тежко раздялата, а неговата влошила се болест я прави още по-тежка.
Молиер страда от туберкулоза, от която най-вероятно се заразява по време на престоя си в затвора за неизплатени дългове. Неговото последно изпълнение на сцената става легендарно. Вече много болен, на 17 февруари 1673 г., при представяне на последната му комедия „Мнимият болен“, в която играе ролята на Арган, му прилошава, започва да кашля кръв и припада на сцената. След кратка почивка по негово настояване и с огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново. Пренесен е вкъщи, където получава още по-силен от предишния кръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.
Комедии на Молиер
„Училище за мъже“ (1661 г.),
„Училище за жени“ (1662 г.),
„Буржоата благородник“ (1670 г.),
„Смешните фантазьорки“ и др.;
Комедии на характера
„Мизантроп“ (1666 г.),
„Тартюф“ (1664 г.),
„Дон Жуан“ (1665 г.),
„Скъперникът“ (1668 г.) и др.
