Гюстав Флобер (1821 – 1880) е един от най-забележителните представители на френската литература от XIX век. Като литературен метод той се причислява към социалния реализъм, но се смята също и за предшественик на натурализма. За разлика от Балзак, известен със своята продуктивност и огромно количество произведения, Флобер оставя неголямо наследство от творби.
Роден е в Руан. Баща му е главен лекар на местната болница, а майка му произхожда от лекарска фамилия. За нещастие децата в семейството умират рано. Такава се очертавала и съдбата на малкия Гюстав, който от дете проявявал слабост и болнавост. Твърди се, че родителите му не възлагали особено надежди на него, а вниманието им било насочено към по-големия му брат, който наследил и професията на бащата. Още осемгодишен обаче Гюстав проявява наклонност да наблюдава случващото се около себе си и да го записва в истории. Училищните му години преминават в местния лицей, а после следва право в Париж. Животът в столицата не го привлича много, макар че именно там той завързва приятелства със значимите писатели, философи и хора на изкуството. Още тогава създава първите си произведения, но предимно ги чете в приятелски кръг, без да ги издава. След нервен срив и боледуване по лекарска препоръка прекъсва следването си и се завръща у дома. По това време баща му купува малко имение в Кроасе, разположено на река Сена, в близост до Руан. Флобер се заселва там и остава до края на дните си. Живее заедно с майка си и с рано осиротялата си племенница, за която се грижи като за собствено дете. Самият Флобер няма свои деца. Той така и не среща голямата любов на живота си. Биографите му отбелязват няколко любовни увлечения, сред които особено се откроява връзката му с поетесата Луиз Коле, която продължава близо осем години. От нея остава обилна кореспонденция.
Семейството на Флобер разполага с имоти, което дава възможност на писателя да получава годишна рента и с нея да покрива разходите си. За съжаление този финансов комфорт към края на живота му е нарушен, когато се налага да изплаща огромните дългове на мъжа на своята племенница. Последните години от живота му освен с все по-задълбочаващи се финансови проблеми са белязани и от постоянно боледуване. Предполага се, че това е наследство от бурните му младежки години и множеството му пътувания, когато заболява от сифилис, една от най-зловещите болести на века. Точно когато планира нов роман с тема от всекидневието, здравето му се влошава рязко и след мозъчен кръвоизлив умира на 8 май 1880 г.
Още в студентските си години Флобер обича да пътува, но две пътешествия особено се отразяват върху развитието му като творец. Едното е из Италия, където вижда картина на фламандския художник Питер Брьогел Стария „Чудото на свети Антоний“ и е завладян от нея. Впоследствие едно от най-дълго писаните му произведение става „Изкушението на свети Антоний“, вдъхновено именно от този първи досег с темата за светеца. Другото пътуване е до Тунис, където посещава останките на древния Картаген. Флобер предприема това пътешествие с намерението да напише творба с исторически сюжет. Като резултат се появява романът „Саламбо“. Между тези две пътувания стои и почти двумесечно странстване из Египет и Ориента. Заедно с приятел Флобер пътува до Светите места, през Цариград, Гърция и Италия.
Произведенията, с които остава в литературната история, са романите му „Мадам Бовари“ (1857), „Саламбо“ (1862) и „Възпитание на чувствата“ (1869), романтическата драма „Изкушението на свети Антоний“ (1874), а също и няколко новели. Особено интересен е недовършеният му роман „Бувар и Пекюше“, публикуван година след смъртта му през 1881 г. В него Флобер си поставя задача да опише всички вариации на човешката глупост. Това е тема, която го занимава още от най-ранните му писателски години и която трайно присъства в произведенията му.
Като писател Флобер е известен със своята творческа прецизност и високи изисквания към стила на творбата, които достигат до перфекционизъм. Това е и причината да работи върху произведенията си с години. Той отдавал огромно значение на творческия процес. Писмата му издават мъчителните му усилия да постигне съвършената форма и да предаде максимално точно света на героите си.
Източник: domashno.bg
