Известния български поет Веселин Хачев се ражда на 4.04.1919 година и умира на 04.11.1966 година. Веселин Ханчев учи в родния си град и право в Софийския университет (1941).
Участва във Втората световна война (1944-45), литературен уредник (1938-43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949-51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962-64) и Париж (1964-66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.
За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Ето и едно най-известните му стихотворения:
„Земя и небе“
Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден,
да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.
Върху земя човек роден е.
Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да дири винаги звезди,
да ги достига и когато
до тях е стигнал, да скърби,
пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би.
Върху земя човек роден е.
Но той роден на нея бе
дори в пръстта, и на колене,
да има пак едно небе,
небе да има и тогава,
когато няма и очи,
сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.