На този ден: Спомняме си за Веселин Ханчев – поетът на контрастите и символите

Известния български поет Веселин Хачев  се ражда на 4.04.1919 година и умира на 04.11.1966 година. Веселин Ханчев учи в родния си град и право в Софийския университет (1941).

Участва във Втората световна война (1944-45), литературен уредник (1938-43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949-51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962-64) и Париж (1964-66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Ето и едно най-известните му стихотворения:

„Земя и небе“

Върху земя човек роден е.

Но той на нея е роден

небе да вижда и да стене,

загуби ли го някой ден,

да чува в нежностите къси,

в делата, в болката дошла,

не ударите на кръвта си,

а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди

над себе си, непокорени,

да дири винаги звезди,

да ги достига и когато

до тях е стигнал, да скърби,

пак взрян в небето непознато

и смъртоносно може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе

дори в пръстта, и на колене,

да има пак едно небе,

небе да има и тогава,

когато няма и очи,

сам в себе си да го създава,

когато то се заличи.