На 7 декември 1937 г. във Виена умира Антон Страшимиров, писател, белетрист, драматург, публицист и народовед. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна.
През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на X. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк.
След завръщането си в България заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. „Праг“ (Видин).
Като четник на Яне Сандански Страшимиров участвува в македонското освободително движение. Редактира в. „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. „Звезда“ (Търново) – от кн. 5, издава сп. „Културно единство“ (Солун). През 1902 заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. „Демократически преглед“.
Споделя възгледите на оглавяваната от Н. Цанов Демократическа партия. През 1902 е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII НС; народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС). От 1901 издава сп. „Наш живот“.
Страшимиров участвува в Балканската война като редник, а през Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент: сътрудничи на в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“. Редактира (1921) сп. „Наши дни“, което отразява културния живот в България след войните.
Създава и редактира (1922-1923) „Българска общодостъпна библиотека“. След Септемврийското въстание (1923 г.) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ – акт на гражданска смелост и достойнство.
Писателят защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Неподкупната му авторска и гражданска съвест го издига на върха на обществените събития. Дейно сътрудничи на сп. „Пламък“ на Гео Милев; печата във в. „Звезда“ и в. „Новини“.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност.
Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в ефектно сензационно- приключенско развитие на действието.
В творчеството си Страшимиров отделя значимо място на драмата, пише редица пиеси, които се играят и днес.
Той е автор и на народоведски проучвания, събрани в кн. „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии.
