Прочутият философ Жан-Жак Русо е роден в 1712 г. в Женева. Майка му умира малко след раждането му, а баща му е прокуден от града, когато Русо е на десет години. Самият Жан-Жак Русо напуска Женева в 1728 г. на шестнайсетгодишна възраст. Дълго време е неизвестен, скита се от град в град, мести се от едно място на друго. Има няколко сантиментални приключения. От връзката му с Терез Левазьор има пет незаконородени деца, които оставя в сиропиталище.
В 1750 г. трийсет и осем годишният Жан-Жак Русо изведнъж се прочува. Академията в Дижон е предложила награда за най-доброто съчинение на тема полезни ли са, или не за човешкото общество и морал изкуството и науката. Съчинението на Жан-Жак Русо, в което той стига до извода, че крайният резултат от напредъка на науката и изкуството не е благоприятен за човечеството, печели първа награда и авторът му изведнъж се прославя. Следват много други произведения. Между тяс са „Размишление за произхода на не равенството“ (1755), „Новата Елоиз“ (1761), „Емил“ (1762), „Общественият договор“ (1762), „Изповеди“ (1770). Всички те допринасят за неговия престиж. Освен това Жан-Жак, който винаги е проявявал силен интерес към музиката, написва и либретата на две опери.
В политическите произведения на Жан-Жак се срещат много интересни и оригинални мисли. Но над всичко се откроява страстният стремеж към равенство и не по-малко страстното убеждение, че съществуващото устройство на обществото е повече от несправедливо. („Човек е роден свободен, а навред е поставен в окови.“) Самият Русо едва ли би апелирал за насилие. Но несъмнено е вдъхновил други да предпочетат насилствената революция пред постепенните реформи.
Жан-Жак Русо често е критикуван като крайно невротична (ако не и параноична) личност, като противник на женската еманципация и объркан мислител, чиито идеи са непрактични. Такава критика е до голяма степен оправдана. Но далеч по-важни от недостатъците му са мълниеносните прозрения и блестящата му оригиналност, които повече от две столетия въздействат върху съвременната мисъл.
