Първото българско светско училище /сега Априловска гимназия/, официално отваря на 2 януари 1835 г. в Габрово като използва популярния по това време Взаимоучителен метод или т. нар. метод Бел-Ланкастер, при който по-напредналите ученици помагат на учителя в предаването на материала на другите ученици. Идеята е, че „който преподава, научава“, както гласи и мотото на метода.
За 186-те си години съществуване с училището се случват редица неща, едно от основните от които става през 1889 г., когато то приема името на своя благодетел Васил Априлов и вече се нарича Априловска гимназия. През 1979 г. сградата е обявена за паметник на културата, a в част от нея се помещава Националният музей на образованието.
Друг важен момент става почти 100 години по-късно – на 25 януари 1988 г. – когато Министерството на културата, науката и образованието дава нов статут на гимназията, с който тя става средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици без ограничения от социалния им статус.
Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията.
През 1992 година става държавно училище „Национална Априловска гимназия“ с четири профила – Български език и литература; История, археология и етнография; Философия, социология и право и Култура, изкуствознание и естетика. Няколко години по-късно изучаването на древни езици отпада от програмата за сметка на изучаването на чужди езици – основните са английски и немски, а към тях като втори се преподават и френски и гръцки.
Училището днес е сред най-елитните средни учебни заведения в България.
Източник: Chronicle.bg
