На 9 февруари 1881 г. умира един от най-превежданите руски писатели – Фьодор Михайлович Достоевски. Достоевски учи в Петербургската инженерна школа и прекарва 1 година в армията, после се посвещава изцяло на писателска дейност. Първият му роман „Бедни хора“ (1846г.) има голям успех.
През 1849 г., заради участие в революционната организация на петрашевците, е осъден на смърт чрез разстрел, но е помилван и изпратен на заточение в Сибир. Епилепсията, от която страда, и пребиваването му в каторга оказват изключително влияние върху творчеството му – изпада в краен мистицизъм, отдава се на идеята за възраждане на човечеството чрез християнската вяра. Завръща се в Петербург през 1859 г.
Достоевски основава славянофилско дружество. Неговите „Записки из мъртвия дом“ (1863 г. ) предхождат романите: „Престъпление и наказание“ (1855 г.), „Унижени и оскърбени“ (1868 г.), „Идиот“ (1868 г.), „Бесове“ (1873 г.), „Братя Карамазови“ и др. Достоевски оказва силно влияние върху съвременниците си. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1877 г.).
В „Дневник на писателя“, в статии и бележки отразява страданията на българите през османското робство и защитава правото им на свободен живот.
