На 11 юли Православната църква потича рождението на света великомъченица Евфимия Всехвална. Възхвалява се чудотворството на нейните свети мощи, което се проявило по време на IV Вселенски събор в Халкидон, по време на управлението на император Маркиан и императрица Пулхерия, 451 г.
Света великомъченица Евфимия Всехвална се родила, израснала и се увенчала с венеца на мъченичеството в Халкидон, град във Витиния, разположен на брега на Черно море, срещу Цариград. Това станало по време на управлението на Диоклетиан (Диоклетиан управлявал източната половина на Римската империя от 284 до 305 г., бел.ред.), на шестнадесети септември. Тогава се празнува паметта й. А на единадесети юли споменаваме чудото, станало със светите й мощи по време на VI вселенски събор в Халкидон, на който било утвърдено православното вероизповедание. Чудото със светите й мощи било знамение за светите отци да не встъпват в общение със зловерните и станало по следния начин.
По време на правоверния император Теодосий* александрийският патриарх Диоскор и цариградският архимандрит Евтихий положили началото на богохулна ерес срещу Господ Иисус Христос, сливайки божественото и човешкото естество у Него в едно*. Със зловерието си те заблудили мнозина духовници и миряни, склонили към ереста редица знатни придворни и широко се възползували от тяхната авторитетна поддръжка.
Повод за свикването на Събора била ереста на Александрийския патриарх Диоскор и на Цариградския архимандрит Евфахий, според които Ийсус Христос не е имал две природи – божествена и човешка, а само една – божествена. По време на събора най-активно участие взели Цариградският патриарх Анатолий и Йерусалимският патриарх Ювеналий.
Споровете и привежданите доказателства в защита на всяка една от концепциите не довели до никакъв резултат. Патриарх Анатолий предложил двете страни да напишат поотделно своите възгледи и да ги поставят в ковчега с мощите на света Евфимия Всехвална. Предложението било прието единодушно, написаните трудове били поставени при мощите, а ковчегът бил запечатан с царски печат. Била поставена и допълнителна стража.
Участниците в Събора прекарали 3 дни в строг пост и молитви, а на четвъртия ден отворили ковчега и видели, че православната вяра стои в дясната ръка на светицата, а еретичното учение е в краката й. С Божията помощ спорът бил решен в полза на Православието.
