На днешния ден се навършват 155 години от рождението на видния интелектуалец Пенчо Славейков. Авторът – философ и поет, е един от кръга „Мисъл“. Той се нарежда до големите имена на българската литература – Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров.
Той е един от най-големите творци на следосвобожденската ни литература, централна фигура в лидературния кръг „Мисъл“, бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. Предложен е за Нобелова награда за литература за поемата си „Кървава песен“ от неговия шведски преводач.
Най-малкият син на поета, учителя, издателя и политика Петко Славейков е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна. Още в детските години при инцидент получава тежки увреждания, с които ще се бори през целия си живот и работата му ще изисква невероятни усилия. Лечението му у нас и в чужбина не дава резултати и той търси спасение в творчеството, а страданието и самовглъбяването стават основни негови теми. Следва философия в Лайпциг.
Освен епическата поема „Кървава песен“, значими са и неговите стихосбирки „Сън за щастие“ и „Епически песни“ и антологията – литературна мистификация „На острова на блажените“.
Умира на 46 години в Брунате, Италия, където по-късно е поставен негов паметник. Останките му са пренесени в България. На 18 април тази година Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета по случай годишнината.