Писателят Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско. През 1895 г. напуска гимназията и става учител в родното си място. Следващата година кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. Не успява да завърши и гимназията, но страстно чете, опитва да пише отрано стихове и разкази. За пръв път печата през 1895 г. През 1898-1899 г. е в родното си село.
От 1899 г. е в София, където работи като журналист, издава списание „Селска разговорка“. От 1903 г. с помощта на проф. Ив. Шишманов е назначен на служба в Университетската библиотека, а през 1906-1907 г. е командирован във Франция.
От 1926 г. до 1944 г. е уредник на музея „Иван Вазов“ в столицата. Участва в редактирането на вестник „Българан“, списание „Слънчоглед“, вестник „Развигор“, детски издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 г.
Съчинения: „Разкази“ (т. I, II, 1904 г., 1911 г.), „Гераците“ (1911 г.), „Пижо и Пендо“ (1917 г.), „Сборник от разкази“ (1923 г.), „Земя“ (1928 г.), „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933 г.), „Ян Бибиян на луната“ (1934 г.), „Под манастирската лоза“ (1936 г.) и др.
Елин Пелин е един от най-популярните български автори за деца.
