На 13 февруари всяка година отбелязваме Успение на наричания приживе “Живият Светец” на България Дядо Добри. Той си отиде на 103 години през 2018 г. след кратко боледуване.
Едни го наричат светец, други – луд. Едни му се присмиват, други му се възхищават. За трети е прекалено наивен за века, в който живее. Мисля си, обаче, че той не ги чува. Има си вярата и я следва упорито: приема от хората милостиня, която дарява на Църквата.
Дядо Добри – винаги сам със себе си и с целия свят. Седи смирено и се покланя на всеки, който мине покрай него – независимо дали му е пуснал нещичко в чашката.
Непрекъснато следват десетки добри дела на Българския символ на доброто. 2007ма той дарява общо 25 000 лева за реставрация на още два манастира. 2008 г. добрият старец събира още средства, които предоставя за реставрация на черквата в Калофер. Година по-късно Дядо Добри дарява 35 700 лв. за храм-паметника „Александър Невски“.
Дядо Добри Светият човек и дарител. Художник: Мирослав Йотов
АВТОБИОГРАФИЯ
Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри, е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в 1СВ и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни.
Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във 2СВ. С жена си има четири деца, две от които надживява.
При една от бомбардировките на Американските самолети над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.
Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата.
“Последният Диоген” живее много скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Почти всеки ден Добри Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Дядо Добри е аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.
Символ на щедростта, чистосърдечната доброта и безграничната сила на човешкия дух, Дядо Добри е изключителен пример за живите ценности на българина, познал пътя на добротворчеството и смирението.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.
През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
13 февр 2018 г. До Дядо Добри в последния му дом бяха българското знаме и малка торбичка с най-личните му вещи. Опелото оглави лично патриарх Неофит.
На 13 февруари 2018 г. Дядо Добри потегли към най- добрия свят, там, където от всеки ще бъде разбран. Сам, с българското знаме и малка торбичка с най-личните му вещи. Заобиколен от хора, но не от политици и “личности на деня”. Тихо опят лично от патриарха. Кънтящ без звук свят образ, който не може да бъде заглушен и изтрит от нашата памет.
До последният Безсребреник в България в последния му дом бяха българското знаме и малка торбичка с най-личните му вещи. Монасите от Зографския манастир, които го наричат “пазителя на България”, му изпратили маслини зехтин собствено производство. Но, и нещо мъничко, завито в хартия и сложено в плик със заръката да не се отваря от преносителя.
Когато времето е безпътно и безчовешко, хората със светли и чисти души по естествен път се откъсват, като чуждо тяло, непринадлежащо към общата черногледа маса. Дори ангелите плачат, но не, те се усмихват, защото доброто със снежна брада и мили очи е горе, за да им разкаже какви ги вършим тук в ниското.
Светите хора напускат този свят, за да направят нас живите по-мислещи и по-добри един с друг. След подобна загуба мълчанието е единствената адекватна реакция. Незаменими хора няма, но има незаменими и вечни примери.
Делата и посланията на Дядо Добри трябва да бъдат в описани в учебниците, разказвани на деца и внуци, споделени с приятелите ни, и припознати от самите нас.
Мисли на Дядо Добри:
“От смъртта ме не е страх. Виждам, че тук не е (х)убаво. Не съм радостен тук сега. Ако ме дигне Бог и това е. Аз съм грешен”
“Господ не прощава само с мир – трябва да има и любов!”
“Моето не е просия, милостиня е”
“Не ме харесват хората, които не обичат Бог“
“Не гледам хората, тях Бог ги гледа”
“Дяволът е в главите. Ние сме го приели”
“Прелюбодействието е най-големият грех, че унищожава семейството и всичкото”
“Преди хората даваха, сега нищо не дават. Нема хора. Хората не живеят (х)убаво”
Попитан какво го прави щастлив, отвърна засмян и наистина щастлив:
„Добротата в хората и най-много усмивката на децата. От мен да знаеш, моето момче, те са нещо свято, нещо чисто и техните лица показват нашата душа!”
“Стотинките са душите на хората. Знаеш ли кой дава най- много? Децата! Те дават парите от закуската си за хората. Как можеш да пипнеш душите на хората? Грехота е да вземеш и да нямаш страх от Бога!”
Източник: bulgarica.com
