Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. Той е третото от общо 6 останали живи деца. Неговият баща е строг, но заедно с това проявява и физическо насилие, което бележи с негативизма си детството на Чехов. Ранното му детство е белязано и с безкрайни църковни празници.
Мъжката класическа гимназия е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания.
Младежки години
Семейството му се премества в Москва, но Антон остава в Таганрог и работи като репетитор, за да завърши образованието си. След завършването през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московският университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията „Стрекоза“, „Будилник“, „Зритель“ и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“(1886), „В полумрака“(1887), „Сърдити хора“(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите „Иванов“, „Горски дух“, „Сватба“, водевилите „Мечка“, „Юбилей“ и др.
Към края на 1880-те у Чехов се заражда желанието за пътешествия. През 1887 година той предприема пътешествия на юг – Крим и Кавказ. Прави планове да посети Средна Азия, в Персия, или Сахалин.
Заточение в Сахалин
През 1890 г. той заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на затворниците, което оставя дълбоки следи в съзнанието му. Пътят през Сибир отнема няколко месеца, за което време той написва девет очерка, обединени по названиет „От Сибир“. Чехов пристига в Сахалин през юли и остава няколко месеца. Администрацията на острова строго забранява контакта с политическите затворници, но Антон Чехов нарушава тази заповед. Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“, „Палата #6“. Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза.
Имението Мелихово
През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, а по-късно в началото на века пише „Три сестри“ и „Вишнева градина“.
От 1892 до 1899 година Чехов живее в подмосковското си имение, където днес се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. За това време той написва 42 произведения.
Смърт
В историята на заболяването на Чехов е записано, че по време на ученическите си и студентски години той е боледувал от туберкулозно възпаление, но е чувствал неразположение още от 10-годишна възраст. Неговият лекуващ лекар е Максим Маслов. От 1884 година има кръвотечение от десния бял дроб.
През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания.
През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденбайлер. Развръзката настъпва през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година. По думите на неговата съпруга Олга, Антон Чехов се събужда през нощта и моли за доктор. След това поисква шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“ (Умирам), изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва на 15 юли. Погребан е в Москва.
Източник: liliawork.wordpress.com