На този ден: Отбелязваме 580 години от ,,Дългият поход‘‘ на Владислав Варненчик и Златишката битка от 1443 г.

През месец декември 2023 г. се навършват 580 години от т. нар. ,,Златишка битка‘‘ в Средна гора. Тя се води между обединената кръстоносна войска на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик и османските войски ръководени от султан Мурад II.
,,Златишката битка‘‘ е част от т. нар. ,,Дълъг поход‘‘ от 1443 – 1444 г. проведен с цел изтласкването на османските турци от Балканския полуостров и освобождението на балканските народи. Ръководител на похода става младият (20 годишен) полско-унгарски крал Владислав III Ягело (1434 – 1444 г.). Негов пръв военачалник и пълководец бил трансилванският воевода Янош Хуняди, който е една от най-известните личности в Европа по онова време. Хуняди придобил голяма слава с нанасянето на тежки поражения на османците. Към позицията за война с турците се придържал и сръбският владетел Георги Бранкович, който искал да възвърне загубените си земи и двамата си сина (пленени и ослепени от турците). Влашкият войвода Влад Дракул (днес световно известен с митологичния си образ на вампир) също подкрепял кръстоносния поход. Негови бойци са част от състава на армията на Владислав Варненчик.
Още от самото начало обединените кръстоносни войски получават съдействието на поробеното от Турция население. Българи, сърби и албанци помагат всячески на кръстоносците. Балканските народи виждат в похода възможност за спасение. С водене на победоносни сражения кръстоносната армия овладява последователно градовете Ниш и Пирот, а на 20 ноември, превзема и София. След като напускат последния град, кръстоносците се насочват към Пловдив. Пътят им обаче е пресечен при Ихтиманските теснини от османската войска на султан Мурад II. Неговото намерение е да блокира Ихтиманския проход на Средна гора, през който минава известният Траянов път, както и други проходи в района.
Почти без изключение хронистите, които описват похода от 1443 г., споменават мястото Излади, на което са се водили основните битки между кръстоносната и османската войски. Наименованието най-вероятно е турцизирана форма на ,,златна‘‘, ,,златица‘‘. Според повечето средновековни хронисти това е планина или проход. Основните предполагаеми локализации са: 1) района на днешния гр. Златица, 2) полето Костенец – Баня, пред силно укрепената Момина клисура, 3) долината на р. Мътивир при селата Мухово и Поибрене, 4) Медетския проход, 5) територията около с. Петрич.
В част от горепосочените райони са проведени археологически обходи, както и сондажни проучвания на някой от разположените там обекти. От района на гр. Панагюрище такива са руините от крепост между Пирдоп и ,,Панагюрски колонии‘‘, връх Сакарджа и местността ,,Латински гробища‘‘, от района на гр. Костенец – местността ,,Юрушко поле‘‘, крепостта до гара ,,Сестримо‘‘ и др.
Откритите археологически материали и наличието на местности със специфични топоними подсказват, че се касае не за един, а за няколко сблъсъка между кръстоносците и османската армия. На този етап абсолютно сигурни доказателства, които биха дали възможност категорично да се посочат местата в района на Средногорието, където турската армия претърпява поражения от кръстоносците през 1443 г., няма. Част от проучените обекти обаче имат отношение към разглежданите събития.
Походът от 1443 – 1444 г., въпреки значителните военни успехи на кръстоносците, е прекратен поради изключително лошите зимни метеорологични условия, които възпрепятствали понататъшното придвижване на войската. Тази първа антиосманска кампания на Владислав Варненчик не постига крайната си цел. Въпреки това тя се счита за успешна. За първи път османската армия е победена неколкократно и тези събития вдъхват увереност сред балканските народи, че могат да се избавят от поробителя. Започват усилени приготовления за втори кръстоносен поход. Той се осъществява през лятото и есента на 1444 г. и завършва с т. нар. ,,Битка на народите‘‘ при град Варна.
Автор – Ивайло Златков, уредник отдел „Археология“, Исторически музей – Панагюрище