На 9 юли 1850-та година е роден Патриархът на българската литература – Иван Вазов. Поет, писател, драматург, академик към Българска академия на науките, Министър на народното просвещение, живял в две епохи – Възраждането и Следосвобожденска България. Иван Минчов Вазов е роден в гр. Сопот в семейство на средно заможен търговец със строго патриархални възгледи. Възпитан в дух на патриотизъм, изповядване на силно религиозни ценности и почитане на традициите, Иван Вазов оставя своя огромен принос към българската литература със своите знаменити творби.
Сред най-известните от тях са: „Епопея на забравените”, „Под игото”, „Чичовци”, „Немили-недраги”. Чрез своето творчество и отдаденост Иван Вазов е печелел уважение и доверие сред народа. Показателен е примерът, за това когато след подписването на Ньойския мирен договор, белязал Втората национална катастрофа за България на 27.11.1919 г., разстроена тълпа граждани се отправя към къщата на Вазов, за да търси подкрепа. Повече от 2000 мъже и жени, след литургия в църквата „Св. Неделя” в памет на загиналите в Първата Световна Война, изпитват нужда да чуят именно думите на Иван Вазов, от които да почерпят сила и мъдрост, за да преминат през тежкия за страната ни период. Обзет от силно вълнение, Вазов произнася кратка реч, която се помни и до днес :
„Благодаря ви, добри българи за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние. Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте! Жив е българският бог!“
