Епична и важна за историята на средновековна България битка, между българските войски предвождани от Цар Симеон I Велики и византийските войски, предвождани от магистър Лъв Фока. Това сражение е било едно от най-големите виждани до тогава, като според някои сведения общият брой на сражаващите се войници надминавал 120 000 души.
Българската войска разбива византийската, край река Ахелой и с това печели важна за Първото българско царство победа. Въпреки големия удар, който нанася на Византия, Цар Симеон I не насочва армията си към Константинопол, след тази победа.
Управлението на Цар Симеон I оставя свой най-ярък отпечатък не само с военните успехи, а с т.нар. „Златен век”. Това е период на културен и книжовен подем на страната ни. Време, в което монашеската, църковната и просветителската дейност бележат невиждан дотогава успех.
Заради този период българската държава през Първото българско царство оставя следа в световното развитие на културата и книжнината. Самият Цар Симеон I е бил изключително високо образован за времето си, завършвайки прочутата Магнаурска школа в Константинопол. Заради своята образованост е наричан от самите византийци „полуелин” или „полугрък”.
