На този ден: Навършват се 143 години от рождението на Айнщайн – геният на света

Снимка: Нова телевизия

Историята на един от най-гениалните хора, живели някога, започва на 14 март 1879 г. в градчето Улм в Кралство Вюртемберг. Израства в светско еврейско семесйтво. Баща му Херман Айнщайн е бил инжинер, а майка му Полин Кох е била домакиня. Алберт е имал и сестра – Мая, която била 2 години по-малка от него.

Учи в Мюнхен, като в училище имал затруднения. Имал и проблеми със словото. Там развива страстта си към класическата музика, учи се да свири на цигулка.

В края на 80-те семеен приятел започва да преподава частни уроци на Айнщайн. От него младият Алберт запалва интереса си към светлината, като по-късно това се превръща в първият значим негов труд, наречен „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“. По това време се запознава и с Милева Мирич, бъдещата му съпруга.

В средата на 90-те цялото семейство Айнщайн се преместило в Милано, Италия, след като баща му загубил бизнеса си. Единствено младият Алберт останал в Мюнхен, където останал да живее в общежитие. Понеже бил застрашен от задължителната служба в армията, напуснал училище с медицинска бележка, в която се твърдяло, че имал проблеми с нервите, което не било така наистина. Тогава се присъединява към семейството си в Милано.

Източник: Getty Images/Guliver

От Италия кандидатства в шведския Политехнически университет в Цюрих, като там го приели заради необичайно високите резултати по математика и по физика, въпреки, че се провалил по останалите предмети.

Понеже не е положил матура и не е завършил основното си образование, нямало как да започне да учи там и за това отива в училището Аарау в Швейцария, за да довърши основното си образование. Малко по-късно Айнщайн се отрича от германското си жителство и става гражданин на Швейцария.

След като завършва Политехническия университет, се мъчи да намери работа в сферата на науката. Кандидатства на много места, но не го приемат никъде.

Източник: Getty Images/Guliver

През това време връзката му с Мирич се задълбочила, въпреки, че семейството му не я одобрявало, понеже била сръбкиня.

Въпреки това, той продължава да я среща и да ѝ пише писма, в които ѝ споделя повечето от научните си идеи. През 1902 г. на двойката се ражда дъщеричката Лийзерл, чиято история обаче остава загадка до ден днешен. Някой хора предполагат, че е дадена за осиновяване, а други – че семейството на Мирич я е отгледало, но никой не знае със сигурност какво и къде е отишла.

Същата година Айнщайн най-накрая успял да си намери работа в Петентното бюро на Швейцария. Малко по-късно баща му починал, а това позволило на Алберт и Милева да се оженят на 6 януари 1903 г. По-късно двойката има два сина Ханс и Едуард.

Бракът им обаче не бил много щастлив. Връзката им била по-платонична, отколкото романтична. И двамата имали силни независими характери, пък и Алберт обичал да се изолира, докато работел върху теориите си.

Никой не знае със сигурност колко съпругата му му помагала в работата, някои твърдят, че имала незначително влияние, други – че имала голям пръст в теорията на относителността.

Двамата се развеждат през 1919 г., като Айнщайн се съгласява да ѝ даде пари, ако случайно спечели Нобеловата награда.

В същата година Айнщайн се жени за братовчедката си Ела Ловентал, която с която е започнал да се среща още преди развода. И по време на втория си брак похотливия Алберт продължил да се среща с други жени, а самият брак завършил със смъртта на Ловентал през 1936 г.

И понеже скочихме много напред във времето, се връщаме обратно в 1905 г. Чудотворната година за Айнщайн.

През нея той публикува 4 негови труда в най-елитното издание по Физика за онова време. Те били за фотоелектричния ефект, теорията на относителността, Брауновото движение и връзката между материя и енергия.

Точно от четвъртия му труд е най-известното уравнение на всички времена E=mc2 (Енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат), което в общи линии ни казва, че много малко материя може да се превърне в огромно количество енергия, от където се родила идеята за ядрените оръжия.

Известният квантов теоретик Макс Планк подкрепя труда на Айнщайн и по този начин Алберт печели много внимание и става известен.

Теорията на относителността завършил напълно през ноември 1915 г., като мнозина, включително и той самият, смятат именно нея за кулминацията на научната му кариера.

През 1921 г. Айнщайн печели Нобеловата награда по физика. Понеже теорията на относителността все още не била доказана и имало много физици, които твърдели, че тя не била правилна, получил Нобеловата награда за обяснението си за фотоелектричния ефект, а въпреки това в речта си, Айнщайн говорел за относителността.

През 1933 г. Айнщайн заминава за Щатите. Става учител в университета Принстън. Там започва да работи върху универсална теория, която да обедини всички физични закони.

Източник: Getty Images/Guliver

През 1939 г. Айнщайн пише писмо лично до президентът Рузвелт, като го предупреждава, че нацистите може да са разработили ядрено оръжие, съветвайки президента и американците да разработят такова оръжие. По-късно Айнщайн казва, че съжалява за известното уравнение, и че му се е искало да не го е създавал, след като вижда какви са пораженията в Хирошима през 45-та година.

След тази трагична бомбардировка започва да работи по регулирането и контролирането на ядрените оръжия в световен план.

На 17 април 1955 г., докато пишел речта си за седмата годишнина на Израел, получил аневризъм на аортата. Веднага е откаран в медицинският център на Принстън, но отказал да бъде опериран.

Казва „Искам да си отида, когато аз искам“ и „Безвкусно е да се удължава живота изкуствено. Свършил съм си работата, време е да си отдида. Ще го направя елегантно“.

Умира на следващата сутрин – 18 април, 1955 г., на 76-годишна възраст. Последните му думи обаче си отишли с него, защото медицинската му сестра не знаела немски език.

В болницата се случва и още нещо интересно. По време на аутопсията Томас Харви, хирургът – открадва мозъкът на Айнщайн. Взима го и го скрива без знанието на семейството на Айнщайн. След това физикът е кремиран и погребан на неизвестно място, по негово желание.

Алберт Айнщайн е поредният от гениите, чиито истории разказваме в „Портрет„, поредният човек, без чийто труд светът, който днес познаваме, далеч нямаше да бъде толкова напреднал.

В това кратко видео разказахме само малка част от интересната му история. Дълбоко се надяваме да ви е станало достатъчно интересно, за да прочетете допълнително за него.

Източник: Vesti.bg