Едуард III е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – чумата. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III.
Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през 1337 г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.
Едуард III умира на 21 юни 1377 г. в замъка Шийн – Ричмънд (Графство Съри). Погребан е в Уестминстърското абатство.
Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.
