Владайското въстание, познато също като Войнишкото въстание, е въоръжен бунт на дезорганизирани формирования от българската войска, дезертирали след провалянето при Добро поле и напредващи към София през септември 1918г.
Терминът „ войнишко въстание “ е общопризнат и употребен в историографията по време на социализма и частично по-късно. След 1989 година този термин е подложен на подозрение, като някои историци дефинират дейностите на разбунтувалите се бойци като „ опит за държавен прелом, за принудително изменение на съществуващия парламентарен строй “.
На 14 септември Антантата започва нахлуване на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е продънен и в българската защита зейва междина от стотина километра. Претърпелите проваляне войски при Добро поле отстъпват към старите лимити на България.
Недоволството на бойците е огромно, при което на 24 и 25 септември част от тях образуват първите размирен отряди. Сред тях се заражда концепцията за поход към София за да се смъкна държавното управление и да се санкционират виновниците за войната.
На 24-ти септември размирен отряд достига Кюстендили арестува офицерите от откритата в града основна квартира на Действащата войска. На път за Радомир се събират към 4000– 5000 метежници. Цар Фердинанд и държавното управление търсят излаз от основаното състояние.
На 25 септември водачите на Българския аграрни национален съюз Райко Даскалови Александър Стамболийски са освободени от пандиза. На идващия ден отпътуват за Радомир, дружно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, с цел да се опитат да разрешат спора с мирни средства.
Идеята е да се употребява тяхната известност измежду бойците, с цел да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче взема решение да оглави тяхното въстание. След известно съмнение трансформира своята линия на държание и Стамболийски.
На 27 септември пред ликуващите бойци е оповестено, че монархията е свалена и България става република(т.нар. Радомирска република). За ръководител на краткотрайното ѝ държавно управление въстаниците прогласяват Стамболийски, а за главнокомандващ– Даскалов.Въстаническото управление бързо и трескаво приготвя настъплението против София. Неговите съществени сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
По същото време държавното управление провежда своите сили за опозиция. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, множеството от тях от юнкери от Военното учебно заведение. През идващите дни идват подкрепления, измежду които елементи на 217-та немска дивизия, трансферирани от Крим- 4 роти и артилерийска батарея. Частите са ситуирани сред скатовете на Витоша при с.Княжевои региона на кв.Захарна фабрика.
На 26-ти септември, военачалник Савов дава обещание да даде на отстъпващите елементи влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На идващия ден няколко влака и обособени придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, само че на 28 септември събитията получават трагичен темперамент.
Насочилите се към София към 10 000 въстаници нападат държавните сили по линията Княжево – Горна Баня – Бояна, само че срещат сериозен отпор.По железопътната линия при Захарна фабрика идва трен с отстъпващи бойци. Офицерите, командващи разположените там юнкери, вършат опит да стартират договаряния, само че в това време от влака откриват огън.
Малко след началото на почналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по скатовете на Витоша и в Лагераартилерийски батареи. Това довежда до огромен брой убити и ранени, след което бойците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без произшествия.
На идващия ден Даскалов желае ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след приключване на дадения период, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с пердах завладява село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите държавни войски при Горна баня. Към 17:00 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го нападат от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.
Забавянето дава опция на държавните елементи да се провеждат и приготвят. Рано сутринта на 30 септември преминават в контранастъпление. Тяхното предимство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите бойци са разгромени. На 2 октомври е високомерен Радомир, с което протестът е дефинитивно сподавен.
Общият брой на жертвите измежду бунтовниците е към 400 души, а от страна на държавните части– 30 убити и 98 ранени.
/По материали от Уикипедия/
