В годината на своя 60 годишен юбилей, директорът на Глобалната асоциация на художниците акварелисти – Краси Тодоров, представя своята изложба „От Сърце“ в галерията „Станислав Доспевски“, гр. Пазарджик. На 24 май, той се срещаше и разговаряше с публиката, като ми отдели специално внимание да поговорим за изкуството, идеите, мъдростта, абсолютните истини, взаимосвързаността и динамичното време, в което живеем, което ни открива неимоверни възможности и свобода.
Краси Тодоров е художник-изследовател на N-мерните пространства. Директор на Център за научни изследвания и иновация „ZN ART”, София. Автор на “ZN ART – Музей на хартия“, Регионален исторически музей – Враца. Независим директор на Глобалната асоциация на художниците акварелисти (GAWA) и лидер за България. Директор в Международен институт за нови образователни технологии, РГГУ, Москва. Носител на множество награди и отличия, сред които наградата „Отлична работа“ от „Езерото – рай в синьо“: Кингдао международна акварелна изложба 2019, както и „Първо място за акварелна скулптура“, представена в COD, Тирана, Албания.
Ролята на светлината в това, което правиш? Разкажи ми за projection mapping-a.
Много интересен въпрос. Светлината като projection mapping-a. Това се е прави за първи път преди 40 години, прожектират се върху бели платна тухли. Хората бутат платната, за да могат да документират, тази деформация, която се получава. Оказа се, че ние много малко знаем какво е това. Това е тази божествена история, има светлина има форма. Ние можем да го правим по същия начин, ние градим един натюрморт, едно пространство, едно пътуване през безкрая. Пътувайки ние осветяваме своя път и се появяват форми в нашето съзнание на базата на светлината. Дали ще бъде вътрешна, дали ще я запечатим, нарисуваме, дигитализираме, тя е светлината на нашето съзнание. Има различни похвати, конструкция, композиция, но тук са интересните въпроси, които сега стоят. Защото цялата трансформация на съзнанието е толкова голяма, че променя изцяло познанието. Аз това го казвам от много опит и много познание. Но заради нещата, които се случват около нас днес, ние сменяме от фокусна композиция в многофокусна такава.
Това което се опитвате да правите е многофокусна композиция. Целта е да градите на различни идейни основи?
Знаете ли колко интересна тема поставяте в момента. Многофокусна композиция означава, че ние гледаме като клип, всичко това което се случва, за да изградим в нашето съзнание един съвсем различен образ, на нещо съвсем различно. И всъщност, това е смисълът на многофокусната композиция.
Кой е основният обединяващ елемент в този разпръснат фокус?
Ами основният е може би хармонията и начина да стигнем до нея. Това е духовното израстване или отдаденост. За мен това е изгарянето в процеса, за да изгориш и да оставиш след себе си, това което е необходимо, за да може другите, които идват да могат да се насладят на тази светлина. Например, да вземем творбата ми „Последният“, в която след като промених цветовете се превърна в „Първият“. Може би тук е отговорът.
(Тайната Вечеря)
Разкажи ми за проекта „Тайната Вечеря“.
Много интересен проект, част от „Залеза на Цивилизациите“. Идеята бе, картините да са в десет квадрата. Взети са отделни елементи от целия цивилизационен модел и са сглобени, като усещане и чувствителност, за да ни покажат, че такъв тип духовно пространство ни помага да мислим, разсъждаваме. Направен е 2000 година, изложен в Пловдив. В проекта участваха 1800 фотографи. Бяха направени копия на съдовете от музея в Йерусалим.
(Тайната вечеря – скулптора)
Едно лице в цялата композиция на „Тайната Вечеря“?
Темата бе „Бог е в нас“ и бе приета от Вселенския Патриарх. Тук идеята обхваща и доброто, и злото, и разлагането на човешкото… той не е Христос, това е обикновеният човек. Обаче във всеки един има Бог, добро и лошо. По този начин, стоейки на дългия път на себеопознаването ние разсъждаваме върху себе си, къде сме, кои сме, какво правим.
Разкажи ми за техниката, материалите, възможностите, технологиите и еволюцията.
Аз живея, в може би, най-интересното време за пре трансформация на изкуството. Наистина, за да можем да генерираме нов тип идеи и философия, което е свързано с технологиите, в момента съм свободен от гледна точка на изказ. Мога да бръкна, където си поискам в пространството и да извадя каквото си пожелая, и мога да го документирам по различен начин. За мен пространството вече е напълно неограничено и това е свобода, пълна свобода, това са технологиите. Защо трябва да се страхуваме. Ако вземем Ренесанса, те си рисуват стените, защото това е формата, с който разполагат. Северно Възраждане намаляват формата, защото там дъската ги ограничава. А ние сега живеем в такова време, в което технологиите ни дават неограничен формат. Аз мога да сканирам нещо за пет минути и мога да правя с него, каквото си поискам. Дали е Кибер арт, дали е скулптора има ли значение.
Какво мислите за изкуството без послание, което е интуитивно?
Няма такова изкуство. Аз съм дълбоко убеден, че всъщност, когато човек седне да прави, каквото и да е той оставя част от себе си, което показва, колко дълбоко е неговото изкуство. Когато изкуството е основание за живот, това е изкуство. За мен е необходимо много труд и много професионално натрупване, за да може човек да започне да говори на езика на изкуството. Дълбока мъдрост и натрупано умение в едно. За мен всичко има абсолютна дефиниция. Много сложни параметри, за които трябва да се говори. Не само цвета, но и философията.
Материалът е любезно предоставен от Илиян Кузманов – Фондация Арт Ангел. С най-искреното желание ние да бъдем едно много по-добро място!
