Екатерина Дафовска е не само олимпийски шампион, тя е еталон и за бизнес етика. Собственик на хотел, може да я видите на всички линии от рано сутрин до късно вечер. А в кухнята е направо виртуоз. Определено имаме крещяща нужда от такива примери в бизнеса, навявайки носталгични спомени по едни времена, когато личната инициатива, спортната злоба и работната етика са били на най-високото стъпало на социалният пиедестал. Адмирации и за община Чепеларе, който подаряват един декар в центъра на Пампорово, за да я превърнат в талисман на зимния курорт.
Как избрахте това място?
- А как, това е подарък от общината.
А Вие имахте ли възможност да го избирате или… защото е много хубаво място?
- Общината ми даваше в Чепеларе, пък аз го помолих ако има на Пампорово и тука имаше едно единствено място.
Добре, Вие на толкова много места сте били, зимно курорти със ски писти, къде най Ви харесва?
- По принцип не съм била в Алпийски курорти, защото нашите трасета, а и в биатлона са в по-малки населени места. Олимпиадите са в малко по така места, макар че и повечето олимпиади ги правят на също нови места, последните са в чисто нови зимни курорти. Пионг Чанг, Китай всичко е от нулата направено.
А какво прави един курорт истински курорт, хубав?
- Е, природата основно. Зимата да има сняг, изкуствен задължително, защото вече зимен курорт без сняг няма, не може да има, поне в Европа.
Кое е по-лесно спорта или хотелиерството?
- Нито едното, нито другото (смее се). Това казвам в спорта 15 години имам трудов стаж и в хотела зимата ще направим 15-ти сезон. Тука е денонощно натоварване, защото сме 24 часа, постоянно. Докато в спорта имаш работа, почивка, работа, почивка иначе няма как да се възстановяваш, а в частния бизнес няма такава. Гледаш всички работници, всичко да е задоволено и всички да са наред, пък себе си на последно място. Голяма е разликата, но хубавото е, че успяхме, успяваме де, дай Боже да успеем да избутаме големия кредит, който го направихме.
А къде е по-голямо личното удовлетворение, когато взимаш медали или когато успяваш в бизнеса?
- На мен лично повече спорта ми харесва, защото там ми е силата, това ми е сърцето. Докато хотелиерството е в последствие и повече на Ники, на мъжа ми, то всъщност благодарение на неговия опит се хванахме да го правим, иначе аз никога нямаше да тръгна без опит да правя хотел. Но като има на кой да се опреш и имаш опора е друго.
А Вие вътре в хотела, вложили ли сте себе си? Има някакви малки детайлчета …
- Има да, понеже нямахме възможност да ползваме интериорен дизайнер, трябваше да се съобразяваме с парите и вътре сам сами сме си правили цялото обзавеждане. Сега тепърва мислим вече, като дойде време за ремонт да ползваме интериорен дизайнер, за да видим на компютър няколко варианта… та това, което сме вложили са мои вътрешни, идеи… въпреки че не е последна мода …
Не, има си дух, има си уют… И може би точно това го създава.
- Наблягаме на скиорското. Във фоайето присъстват от състезания, където съм ходила има играчки, в лоби бара е спортната ми кариера в снимки, медали и купи. И дано в скоро време успеем да направим обновяване.
А от всичките медали, купи, които са на рецепцията, коя Ви е любимата, коя Ви е най на сърце?
- Е, олимпийският медал. Най-ценното е това, няма две мнения. В спорта има градация – Олимпиада, Световно – световни купи, Европейско – европейски купи.
А какво е да го вземеш този медал – късмет, тренировки?
- Всичко събрано на куп и в деня да ти върви. На Олимпиада всички са подготвени, освен това са избрани най-добрите, нямат право да ходят всички. Говоря за силните държави, защото, защото те там може от 100 осем да пуснат, но на Олимпиада имат право 4-рима, най-добрите. И е голяма борба, вътрешна, между тях си, кои да стъпят, които са най-подготвени имат право.
А какво е нивото на нашия спорт сега?
- Нивото… Сега се борим и се радваме на олимпийски квоти, броим квотите, а не медалите… Много е трудно, дай Боже сега в Токио да видим някой медал. Така, като гледам последните олимпиади 2-3 е много добре за България. А на Зимна олимпиада се правят на 20 години по 1 медал, ако успеем е добре… Ние, нашето поколение бяхме последното от системата на Комунизма, после бяхме в Демокрацията, но имахме още остатъци от системата на Комунизма, която работеше с доктори, ако щеш с екип, който да работи. Сега е по-сложно от тази гледна точка.
Сега по-добре ли е подготовката?
- Ние подготовка сме имали винаги, от подготовка не са ни лишавали. Тогава нямахме толкова екипировка. Аз винаги съм го давала за пример и на сегашните спортисти, имахме лагер 97-ма година преди Олимпиадата във Финландия, на този лагер ние нямахме обяди, за да можем за 15 дена да спестим по 100 марки и с тях треньорът да ни купи един не клин, а върху клина при нас се слага – топлик. Това сме си го спестявали от обядите. И си носехме, и бъркахме кисело мляко със зародиши, пробвахме най-различни хранителни режими, разделни хранения. Става въпрос, че сегашните спортисти няма никой лишен от храна и от условия, даже и от екипировка. И въпреки всичко искат повече и повече, и повече. Вместо, някой път, да си гледат техните грешки, които са в самата работа, тренировките, те гледат материалната част, която е последствие. Примерно при фирмите, които ти осигуряват ските, за да стигнеш ниво да ти дават по-добри ски трябва да си в първите 30, като си покажеш, че си в този елит, тогава фирмата почва да ти обръща внимание. Сега в нашия Национален отбор Милена и на Владо имат такива лични договори с фирмата Фишер, но при другите трудно се добираш до качествени ски, но това пак зависи от твоите качества, от твоя труд положен, от постиженията. В това отношение са облечени и пак им казвам да не обръщат внимание и че не е най-важно, какво точно е облеклото. Със скъсани ръкавици бях, канадският треньор ми купуваше, българин ми подаряваше ръкавици, нямах… И след това (бел. автор – Олимпийския медал) вече, направихме първия договор според който българския отбор да бъде облечен, 10 години вече имаха договори и обличаха целия А и Б отбор на базата на медала, който спечелих. Та ми е смешно, като замрънкат за един анцуг или една фанелка, при положение, че заплати се плащат, нали живота е много материален, но подсигуряваме ги, по-добрите спортисти с лични спонсори, от 2-3 места докарват заплати, за България нормални, в нашата част на спорта казвам, защото има спорт и спорт, футбол и друг спорт, баскетбол, волейбол всичко е на различни стандарти.
Това сигурно ви е дало за бизнеса, защото и в бизнеса го има – много хора поглеждат първо материалното и затова не могат да се концентрират върху изграждането на бизнеса, а когато човек е свикнал малко по-аскетски, може в действителност да прави доста неща…
- Да, въпрос е на виждане, на възпитание, но спортът възпитава, определено. Не случайно успели спортисти ги канят, последно време, за мотиватори, имам бивши колежки в Германия. И тука в България са ме канили един – два пъти на семинари, на които те ползват за мотиватор… Аз съм го казала и в книгата ми, понеже имах два медала от Световни първенства преди Олимпиадата, моята мечта беше да чуя химна, не съм мечтала да взимам медал, химна е на първо място. Човек не трябва да мечтае, да визуализира, както е модерно да се казва, за материалното… то едното върви с другото, но е много важна идеята каква е… Но и аз си попаднах в точното време с точните треньори… като погледна назад цялата си кариера, имало е проблеми – преди Олимпиадата двама треньори ми смениха, не един, което е много проблемно, защото няма време нито да свикнеш със системата, с програмата … Но явно това е помогнало да се съберем и да се докажем…
Автор: Илиян Кузманов
Материалът е любезно предоставен от Илиян Кузманов – Фондация Арт Ангел, с единственото желание да сме по-добро място за живеене.
