По повод 21 ноември – Деня на християнското семейство, разговаряме с Мария Джуркова – общественик, майка и активна фигура в местната общност на Пещера. В интервюто тя споделя своята визия за семейството като морален ориентир и градивна основа на обществото, за значението на споделеното родителство и за ролята на християнските ценности в ежедневието.
Г-жо Джуркова, Вие сте общественик, майка и активна фигура в местната общност — как възприемате лично значението на този ден?
Мария Джуркова: За мен 21 ноември е не просто празник, а напомняне, че семейството е сърцевината на обществото – мястото, където се създават най-дълбоките връзки, моралният компас и чувството за дълг. Когато говорим за „християнско семейство“, аз не го възприемам само като символ, а като жив опит: родителска любов, жертвоготовност, отговорност. Това изобщо не е старомодно – напротив, има огромно значение именно в динамиката на съвременния свят.
Какви събития или лични преживявания Ви мотивират да се занимавате с обществени каузи, особено свързани със семейството?
Мария Джуркова: Моят ангажимент не произтича от „политически интерес“, а от вътрешна потребност. Като майка виждам промените около нас – разделени семейства, конфликти, родители, които губят връзка с децата си. Това е болезнено, но и показателно, че става дума за социален проблем, а не само за лични драми.
Живеейки в малка общност като Пещера, наблюдавам хората отблизо – техните страхове, слабости и надежди – и знам, че моят глас и действия могат да имат реален ефект. Това ме подтикна към социалните инициативи и към усилията за законодателни промени.
Един от най-актуалните Ви ангажименти е промяната на семейното законодателство, така че концепцията „споделено родителство“ да стане реалност. Защо това е важно?
Мария Джуркова: Раздялата между двама родители не трябва да означава, че детето „печели единия и губи другия“. Споделеното родителство дава възможност и на майката, и на бащата да останат активни, да участват във взимането на решения и да носят грижа. В България има законодателен вакуум – липсва ясна рамка, която да гарантира пълноценен контакт на детето и с двамата родители след раздяла. В резултат често единият родител остава „в периферията“ на живота на детето.
Какъв би бил ефектът върху децата, ако споделеното родителство стане широко разпространен модел?
Мария Джуркова: Опитът показва, че децата, които поддържат връзка с двамата родители, са по-стабилни емоционално и не се чувстват раздвоени. Това изгражда увереност и умение да създават здрави отношения.
Освен това, когато родителите си сътрудничат вместо да влизат в конфликти, напрежението значително намалява. Споделеното родителство естествено изисква диалог и съвместни решения.
Вие сте активна и в местната общност. Как виждате връзката между семейните ценности и патриотизма в малкия град?
Мария Джуркова: В малък град като Пещера традициите, родовата памет и съпричастността са живи. За мен патриотизмът е практическа грижа за бъдещето на страната – чрез семействата, чрез корените.
Една от инициативите, които реализирах, е изграждането на метално „родово дърво“ – паметник, върху който са гравирани фамилните имена на местните семейства. Това е символ на принадлежност и споделена история. Освен това развиваме социални инициативи, които да достигат до все повече хора.
Как виждате ролята на християнските ценности в своята публична дейност?
Мария Джуркова: Християнството за мен е живо – не просто символика, а призив към действие. Моделът на християнската любов, жертвоготовност и състрадание е фундаментален в семейната грижа и обществената подкрепа. Аз съм вярващ човек и съм убедена, че ценности като прошка, уважение към другия и загриженост за децата са водещи в съзнателния живот.
Какво бихте казали на българските семейства и обществото в ден като днешния?
Мария Джуркова:
Бих казала на всяко семейство да не забравя, че силата му е в единството. Не в безпогрешността, а в това да бъдем заедно – да се подкрепяме, да разговаряме, да се изслушваме. Пожелавам на родителите да бъдат смели и търпеливи, да показват любов не само в празнични дни, а във всеки малък жест. А на обществото ни – да пази корените си и да поставя децата в центъра на всяко решение. Нека Денят на християнското семейство ни напомня, че бъдещето започва у дома – с доверие, с грижа и с вяра в доброто.
