Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Мария Джуркова
Знаете ли, че… Една снимка от архива на Историческия музей в Брацигово възбуди ново питане по отношение на това кой е ушил знамената на четите на Стефан Караджата и Хаджи Димитър.
Фотографията е на Султана Иванова Горова , датирана е от 1900г. и според печата на гърба й е направена във фотографско ателие „Аполо“, намиращо се на бул.“Куза“ в Браила. Освен печата върху гърба на снимката е написано с ръкописен почерк „ Снимка от 1900 год. Султана Иванова Горова от гр. Пещера омъжена за Георги Петрович Джамбазов от гр.Брацигово.“. Първоначалният надпис с молив е избелял и е повторен отново , вероятно с химикал, като е допълнено следното :“ ушила знамето на Стефан Караджата. 17 март 1962г. Подпис-(не се чете).“
Султана Иванова Горова (Петрович) е по-голямата сестра на Димитър и Атанас Горови. Родена е в Пещера през 1836г. в семейството на Теохар Йоану (Иван Теохаров) и Фота Буху (Йорданка Теохарова). По-късно наследниците на Теохарови се прекръстват на Горови (по името на Равногор, където е израснал бащата). Омъжва се за Георги Петрович Джамбазов, родом от Брацигово и заминава заедно с него за Браила, където започват манифактурно производство на сапун и свещи. Работата им потръгва, ето защо през 1864 г. при тях пристига , за да учи български и да работи, брат й Димитър. Година по-късно в Браила пристигат майка й Фота и по-малкият й брат Атанас.
Връзките на Димитър Горов със Стефан Караджата и Хаджи Димитър са вече известни на широката аудитория. Всеизвестен факт е, че той участва в подготовката и изпращането на четите им като в негово присъствие те полагат клетва на брега на Дунав.
Малко по-известено историческо обстоятелство е, че именно Султана Иванова Горова (Петрович) вероятно е жената, която е ушила собственоръчно знамената на четите. В историческите архиви най-често за това се споменава името на Султана Русевич (Русева). Такова лице в списъците на българите в Браила не съществува (архивен фонд на ДА12–КМФ 08 – Румъния Cererea locuitorilor bulgari a se deschide şcoală în limba bulgară. Искане на българските жители да се открие училище с преподаване на български език.)
В своята книга „Записки на Христо Н. Македонски-бивш войвода във въстанията за Освобождението на България“ от 1896г. , тридесет години след събитието, авторът публикува следното:
„ СВИДЕТЕЛСТВО
Долуподписаните жители живущи в град Браила (Румъния) удостоверяваме чрез настоящето свидетелство, че знамето което се намира днес в Г-н Христо Никола Македонски е работено от Госпожа Султана Русевич в 1866г. и дадено на войводата Стефан Караджа. Браила 13/25 юлия 1896год. (Подп.:) Султана Русева, Jlie Ruse, Апостол Русев, Георги Петрович, Х.Сему Иванов, А.Георгиевич, Георги Николаевич Х.Вулчов, Апостол Христофоров, G.G.Mihail.
Настоятел на Българската Община: Хаджи Стефан Димитров“
С подписа си е удостоверен съпругът на Султана – Георги Петрович. Погрешно се възприема, че съществува подпис на Юлия и тя е определяна като сестра на Султана. Вероятно се касае за месеца на подписване, изписван на румънски iulie и Русе -град на Дунава, изписван на румънски Ruse, от където се предполага, че е осъществена грешка в прочита и Султана е кръстена неправилно с Русева или Русевич.
При всички случаи ръката, изписала допълнението към снимката на Султана, която се намира в Исторически музей-Брацигово, е имала конкретна информация, за да я запише така смело върху фотографията. За пишещата тези редове не остава капка съмнение, че Султана Русева (Русевич) е едно и също лице със Султана Иванова Горова (Петрович) – сестра на Братя Горови и именно тя е жената, ушила знамената на Хаджи Димитър и Стефан Караджата.
Огромна благодарност за оказаното съдействие на г-н Петър Донов – Директор на Исторически музей-Брацигово.
Автор: Мария Джуркова