В предаването на „Кариер ТВ“ Илиян Кузманов открехна завесата на скрита до този момент тайна – кои са хората, стоящи зад успехите му в САЩ. Ник Уилямс, маркетинг и медиен експерт от Ню Йорк, която помага не само на утвърдени творци. Тя е човекът, който до голяма степен лансира Илиян зад океана. Както подчертава и тя – талантът на Илиян е бил водещ, но огромна роля изиграва неговата комбинация с богатия му житейски опит.
Литературен агент е понятие напълно непознато у нас. За да го обясним, все пак, трябва да погледнем какви са класическите механизми едно написано произведение да попадне от ръцете на своя автор в ръцете на публиката. Все повече и повече писатели решават да публикуват книгите си самостоятелно, както и самостоятелно да продават. А колко от нас в действителност имат и двете – талант на търговец и литературни заложби? Колко от писателите разбират от търговия, маркетинг, реклама…? Традиционните пътища за публикуване не са за пренебрегване. Ръкопис, издателство, разпространение…, което си е лотария – дали ще попаднете на правилното издателство, какви условия ще получите, договор, почтеност… Писателят и в двата случая попада в едно мрачно море, в което той трябва да приема безброй решения относно управлението на един кораб, наречен – книга. Но има и друго решение и това е модерният днес – литературен агент. Литературният агент може да бъде ключа към успеха на един автор, още повече ако авторът е дебютант.
Iliyan Kuzmanov Career TV – YouTube
Но нека поговорим малко с Илиян за нещата, които до този момент убягваха на публиката. Как и с помощта на кой той успя да пробие зад океана.
Каква е ролята на литературния агент, защо е важен според теб?
Ако попитате някой литературен агент какво е това което го интересува, той със сигурност ще ви отговори – съдържанието! Но нека да бъдем честни, има нещо не по-малко важно – до колко това съдържание може да бъде продадено на публиката. Това е и отговорът защо в действителност ни е нужен литературен агент, за да може да продаде колкото се може повече. Не, нямам в предвид продажбата като нещо негативно както в последно време сме свикнали около нас в България да се отъждествява изкуството, а продажбата като представяне и популяризиране пред публиката и името на твореца да бъде разпознаваемо от нея. Защото личният бранд днес е нещо, с което няма как да не се съобразяваме и неговото развитие изисква да ползваме инструментите които са необходими за утвърждаването на какъвто и да е бранд.
А каква е ролята на издателя?
Повечето писатели смятат, че много издатели взимат решение за издаване въз основа на ръкописите, които получават. Това не е така, много е важно кой и как ви е представил на издателя. Дори едно средно добро българско издателство е принудено да чете 100-тина ръкописа на месец, а вие разчитате на субективното мнение, на някого нает от издателя да чете и филтрира, а този някой най-вероятно не е продал и една ябълка през живота си, камо ли да напише книга, просто е професионален читател, на който сме поверили цяла индустрия. В България, за съжаление, заради това битува старата изпитана рецепта от време оно, наречена – шуробаджанащина – работеща безотказно.
Имаме ли нужда от литературни агенти в България?
В нашата реалност не само че липсва, но просто не мога да си го представя, че може да съществува поради няколко причини. Първо печалбата, която остава в автора е повече от минимална, пазарът е малък – с какво ще му се плаща? Аз не мога да си представя някой издател в България да ми плаща хотелите и ресторантите по участия, камо ли да ми наеме агент. Друг проблем е че има лобита – издатели, печатари, който надали биха допуснали едни наистина работещи агенти. Та той е човекът, който трябва да се грижи за мен, за писателя дали взимам честна цена, дали няма да ме прекарат, дали авторските права са ми уредени, каква ще бъде маркетинговата стратегия. Те са хората, които изследват нагласите на публиката в час са с всички течения, с това което е популярно. Агентът ще го е грижа как и къде се продава книгата, тя да се продава и на вън, да пробие на повече пазари, като навсякъде интересът на първо място е към писателя. Има друг вариант, побългарен и опорочен в зародиш вече 80 години – държавата или евро финансиранията. У нас има автори, които разчитат на държавна помощ (както и грантове) за всичко. Но ако сме честни за повечето 99 % (да изключим познатите на всички имена), това са някакви трохи (обикновено наградите са от 100 до няколко стотин лева – имаме само една награда от 3000 лв.) хвърляни от чиновници във форма на награди, които само за организация на едно събитие харчат десетки пъти повече, а и живеят много, много по-добре от бедния писател. Въпросът е човек с достойнство, би ли приел да е част от такъв ребус. Това е реалността у нас днес, къде ще го сложим този литературен агент – на държавна издръжка и него ли, малко ли ни са чиновници!? То цялата ни държава е една държавна поръчка, само агенти в литературата ни липсват. Цената на края ще бъде да приравним рехавата си култура на ниво Северна Корея – казионни, послушни, поръчкови драскачи.
Все повече автори днес решават да тръгнат по пътя на само публикуването. Каква е твоята позиция по въпроса?
В България в действителност пазарът е много малък, което подтиква много писатели да търсят някаква печалба за себе си. На локално ниво ако сте решили да продадете няколко стотин книжки или в най-добрия случай няколко хиляди, за няколко години, може и да имате успех, а и ще можете да се хвалите, че сте писател. Но ако сме сериозни, това е нож с две остриета. В действителност това води до още повече опорочаване и превръщане на културата ни в поредния шуробаджанашки модел. Същността на автора и таланта остават на заден план, а водещо става – кой има повече приятели в социалните мрежи, кой е по шумен (както и неговият кръг приятели), кой познава повече инфлуенсъри, повече библиотекарки в малки градчета, където ще му се направи представяне, кой има повече парички, за да се рекламира, за да се издаде в по-луксозен вариант… И кажете ми къде е стойностното? Да, да пробиеш навън без да ползваш различните пазарни похвати е невъзможно. Въпросът е че там дори с мизерен бюджет в сравнение с това което би струвало в България, могат да се направят чудеса. Та дори Амазон е най-голямата издателска къща в света в момента, която ти дава толкова много свобода и възможности, че все едно си самиздат.
Разбрахме от същото предаване, че ваш издател на втората ви книга в България ще бъде легендарния Иван Гранитски, който пред Кариера ТВ ви нарече явление в Българската литература.
Иван определено е невероятен професионалист и легенда в българската литература. В момента все още преговаряме малки детайли около обхвата на авторските права и други дреболии, преди да парафираме трансфера. А самата книга е готова за печат, така че ще бъда изключително горд, да работя с Иван Гранитски, както и да разбера от кухнята – как се ражда култура в България. Но главната ми цел за едно съвместно сътрудничество с Иван е организацията и провеждането на конкурс за дебютен роман, който да позволи на един дебютен автор да може да живее една година от наградата, за да има възможност да усети, какво означава единствено и само да си творец, а не амбулантен търговец на дребно или простовата маймунка за представления. Това е и причината да се съберем заедно, като целият хонорар от книгата съм предвидил да го даря за формирането на този конкурс. В крайна сметка, бих искал повече писатели да пишат просто и само от удоволствие. Каквото трябва и да е изкуството – диво, свободно, щастливо, а не работа за преживяване и удоволствие, че си оцелял още един ден и имаш какво да си сложиш на масата.
