В Пещера бе представена една изключително интересна, поучителна и вдъхновяваща книга, наречена „Неизбежният наследник“ на писателя Симеон Ботев. Романът разказва истории за „обикновения човек“, любовта му в различните ѝ измерения, към любимата, Родината и рода, към приятелите, Бог и истината, към случайни хора – любовта като начин на съществуване, като вяра, като верую.
Книгата бе представена лично от Мария Джуркова, известен краевед, пазител на миналото и вдъхновител за запазването и популяризирането на традициите. С много лична емоция и възрожденски патос тя представи гениалния талант на Симеон Ботев, акцентира върху фрагменти от романа и насърчи присъстващите на събитието да прочетат книгата и да споделят своето лично усещане за нейната литературна стойност.
Авторът вярва, че зад любовта стои нейната сянка, онзи таласъм, способен да ни накара да се влюбим в него, който е във всичките ни заблуди, битки, провали и злодеяния, в ударите на съдбата, които вкоравяват сърцата ни като кремък; в дяволитостта породена от рутинното ни съществуване, в неустоимото желание да си направим с някого шега, особено с приятел, била тя и „люта“, като знаем, че ще ни бъде простено.
Преживените от героите промени в хода на сюжета, окзали съдбоносно влияние върху тях, са таласъмите на България през ХХ век; век на икономически, политически и военен възход, но и на национални катастрофи – век на една предълга любовна история с всякакъв род таласъми, първо на патриотизма и анархизма, после национализма и социализма, накрая демокрацията и егоизма.
Разказите носят емоционална ориентация, която включва романтика и трагедия, героизъм и драма, сантименталност и комичност с всичките ѝ разновидности – хумор, ирония, сарказъм, гротеска, дори сатира. Описаните истории се основават на конфликти, противопоставяния, борба на някой с някого, на нещо с нещо, върху умението на „обикновения човек“ да се пребори с всевъзможните предизвикателства през ХХ в. Това е епос за любовта с таласъми, неизбежните наследници и брака по любов, но… по български.
Ако отделите малко от скъпоценното си време, обещавам, всеки от Вас да открие и нещо специално за себе си в разказите. Нещо от общото ни минало, което го е докоснало, което го е трогнало, разсмяло и просълзило. Спомените ни са безценни, защото макар и лични, те са и общи, свързват ни в едно хармонично цяло. И трябва да ги съхраним в сърцата и душите си, без излишна патетика, а с повече хумор.
„Благодаря предварително и на онези, които ще се превърнат в читатели на книгата, защото всяка творба трябва да живее именно в такава среда.
Благодаря и на всички онези хора, описани в сборника с разкази „Неизбежният наследник“, едни живи, други не, които с живота си ме вдъхновиха да го напиша.
Книгата е своеобразен и неръкотворен паметник, първо на моите баща и дядо, после на всички хора обитавали България през нейния ХХ век. Опитах се да ги увековеча така, както ги помня, защото никога вече не ще се върнат сред нас, нито те, нито стоте години на миналото ни столетие. Героите завинаги ще останат запечатани в историите, както насекомите с хилядолетия се запазват в кехлибара, техните капсули на времето„, споделя Симеон Ботев.
