Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Снимка: Капитал

Голяма част от съществуващата руска инфраструктура за износ на газ е насочена на запад. За съжаление на Москва, повечето от клиенти ѝ на газ са на изток, а голяма част от инфраструктурата, необходима за доставката им, все още не е изградена. Това несъответствие между тръбопроводи и клиенти, чието разрешаване вероятно ще отнеме години, е част от по-голям въпрос, предизвикан от нападението на Москва над Украйна. Войната откъсна Русия от Европа, която е най-големият ѝ пазар за износ на газ, пише Bloomberg, цитиранa от Yahoo Finance.

През 2021 г. Русия изпомпва около 150 млрд. куб. метра газ по тръбопроводи към Европа – повече от достатъчно, за да задоволи общото годишно потребление на Германия, Франция и Австрия. Европа представляваше две трети от износа на газ на страната, включително потоците от втечнен природен газ. Откакто инвазията в Украйна сериозно наруши тази търговия, Москва търси нови пазари, разширява други и се ангажира да осигури газ за части от Русия, които все още не са включени във вътрешната мрежа.

Дори и с тези усилия Русия няма клиенти за около 90 милиарда кубически метра газ по тръбопроводите, което е приблизителният спад на потоците към Европа през миналата година. А това увеличава натиска върху силно санкционираната ѝ икономика. Спадът на цените на природния газ с повече от 50% през тази година допълнително намали приходите. Петролът и газът заедно допринасят за повече от една трета от бюджетните приходи на Русия преди войната. И докато петролът продължава да тече, руската газова промишленост е далеч от върховата си форма, което понижава приходите от газ както за държавата, така и за най-големия производител в страната „Газпром„.

Производството на газ е намаляло с повече от 13% през първите пет месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 година. На „Газпром“, който изнася тръбопроводния газ за Европа, се дължи по-голямата част от този спад. Ако не бяха „Новатек“, най-големият руски производител на втечнен природен газ, който запази производството си без промяна, и „Роснефт“, която изпомпва допълнителни доставки за вътрешния пазар, спадът щеше да е по-сериозен.

Европейските лидери обвиниха Москва, че в началото на войната е използвала газовите потоци като оръжие, като е използвала претекст за спиране на доставките, за да накаже страните, подкрепящи Украйна. В резултат на това цените рязко се повишиха и миналото лято Европа напълни хранилищата си с най-скъпия газ, който регионът някога е виждал, отчасти в резултат на ограничаването на потоците от газопроводната система „Северен поток“, която впоследствие беше повредена от взривове и затворена за неопределено време през септември миналата година.

Меката зима помогна на Европа да избегне дълбоката енергийна криза, но за Москва заместването на Европа не беше толкова лесно. Приходите от газ са намалели с почти 45% между януари и май в сравнение със същия период на 2022 г. до 710 млрд. рубли (8.3 млрд. долара или близо 15 млрд. лева), според данни на финансовото министерство.

„Когато страните попадат под санкции, първоначално има период, в който те се борят да се адаптират към новата ситуация“, каза Питър Терцакян, управляващ директор на ARC Financial, ветеран инвеститор в енергетиката, визирайки въздействието на по-широките санкции върху сектора. „Колкото по-тежки са обаче санкциите, толкова по-креативна е една страна по отношение на намирането на начини за преодоляването им.“

Русия ускори своя завой към Китай. По-рано тази година президентът Владимир Путин заяви, че развитието на съоръженията за добив, преработка и транспортиране на газ в източната част на Русия, в близост до границата с Китай, има „наистина стратегическо значение“. Въпреки това посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март не доведе до незабавен ангажимент от страна на Пекин да купува повече руски газ.

Преминаването на Кремъл към Китай ще изисква изграждането на нови газопроводи, които да допълнят връзката „Силата на Сибир“, която започна да функционира през декември 2019 г. Доставките за Китай са само малка част от тези, които са постъпвали в Европа преди войната, но те са нараснали и се очаква да се увеличат с 42% тази година до 22 млрд. куб. м, преди да нараснат до 38 млрд. куб. м годишно до 2025 г., което е достатъчно да задоволи годишното потребление на Франция.

Източник: www.expert.bg

Очаквайте втората част на анализа в рубрика „Интервю“.