На Велика събота вече около 2000 години хиляди вярващи от цял свят се събират в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото – слизането на Благодатния огън. Това се случва в храма “Възкресение Христово”, който се издига точно над гроба Господен. Пламъкът се появява на мястото, където се е намирал каменният плот, на който е било положено тялото на Исус Христос.
Невероятно е, че чудният огън се запалва само на православния Великден, въпреки че е подвижен празник. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.
Първото споменаване за това чудо на християнството датира от II век сл. Хр., а самата церемония се провежда поне от IV век. Тогава за празника нямало масло и патриарх Нарцис наредил да сложат вода. В нощта на литургията внезапно всички кандила и свещите на самия патриарх се запалили. Оттогава чудото се случва всяка година.
Когато Йерусалим преминавал през ръцете на кръстоносци, евреи, православни, византийци, османци, църквата бил разрушавана, поругавана, наново достроявана, но Благодатният огън бил все там на Великден.
Има сведение, че Огънят не слязъл един-единствен път в самата църква, а около нея. Арменският патриарх през 1579 г. подкупил султан Мурад, за да получи неговата църква единствена правото да служи Пасха в Божи Гроб. Всички вярващи излезли извън затворената църква. Но колкото и да се молел патриархът, огънят така и не слизал. Но вместо това като мълния се запалил извън храма, блеснал в една от колоните, където се молел православният патриарх и всички вярващи вече могли да получат частица от него. Случаят предизвикал размирици, което разгневило султана и той заповядал всички да имат правото да се молят в църквата наравно – православни, арменци, копти, францисканци.
И досега, в навечерието на Велика събота, се загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Йерусалимският патриарх сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият Йерусалимски патриарх: “Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут”.
Източник: www.dnesbg.com
