Да, всички пътища водят към Рим? Да, но разстоянието от България до Рим е по-кратко, отколкото изобщо сме могли да допуснем. Разстояние генетично, езиково, културно, историческо. Един необорим аргумент триумфално потвърждава това!
Изследвах произхода на името Рем (Ремус), брат-близнак на Ромул, основателя на Рим, във връзка с името на Реметалк, цар на одрисите. Рем – Ремо и днес е живо и популярно име в Италия, а също и във Франция – Реми. Обяснението на смисъла му от италианските историци и езиковеди обаче не ми се струваше убедителен – „гребец“, „гребло“ – от италианския глагол „remare“ – „греба“. Никой не би носил такова име и все пак логично бе имената на близнаците да са свързани с „река“ и „вода“. Според легендата, предадена най-изчерпателно от Тит Ливий („История на Рим“) и Плутарх („Животът на Ромул“), цар Амулий става владетел на Алба Лонга, измествайки първородния си брат Нумитор. Опасявайки се от отмъщение, той убива синовете на Нумитор, а дъщеря му, Реа Силвия, принуждава да стане весталка, за да я лиши от надеждата да има поколение. Бог Марс обаче обладава девицата и тя ражда две близначета от мъжки пол. Уви, клетата майка е погребана жива, съгласно суровия закон, според който жриците на богиня Веста трябва да са девствени и заплащат с най-страшната смърт нарушаването на своя обет. Рожбите ѝ са поставени в кошница и поверени на течението на р.Аниен, приток на Тибър. Скоро кошницата засяда между хълмовете Капитолий и Палатин. Там ги кърми „капитолийската вълчица“. Открива ги Фаустул, свинар на Амулий и ги отнася у дома, на жена си Ака Ларенция. Двамата дават имена на новородените и ги отглеждат като свои деца. По-сетне Нумитор разпознава своите внуци, Амулий е наказан със смърт и дядото на Ромул и Рем се възцарява над Алба Лонга.
„Капитолийските близнаци“ Ромул и Рем са преки потомци на троянския герой, дардански цар и зет на Приам – Еней, който довежда в Лациум на Италийския полуостров голяма група бежанци от Троя. Отдавна вече е доказано, че троянците (дардани) са тракийци, но това важи също за народите, настанили се по – рано на Апенините. И все пак поразително е откритието,че името – емблема на римския народ, създал най-мощната империя в Античността – Е БЪЛГАРСКО
СЛОВО!
Италианските етимологични речници твърдят, че „ромул“ е етруска дума, свързана с река. Предвид твърденията на Херодот, че етруските са лидийци, а според най-новите исторически изследвания, произходът на лидийците е тракийски и те са говорили тракийски език, единствената дума, която изцяло кореспондира с името Ромул, е РОМОЛ – НА РЕКА. Твърдя това на базата на множащите се доказателства, голяма част от които самата аз съм разкрила в своите изследвания, че тракийският език е всъщност ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
И така – името на основателя на Рим, може да се преведе точно само чрез българския език, в който и днес е живо словото РОМОЛ – ромол на река!
Тракийският, респективно българският, произход на името Ромул, се потвърждава и от факта, че основателят на Рим е наследник на троянеца Еней, а троянците са част от тракийския етнос.
Ето го поредното и в този случай КРЕЩЯЩО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че троянци и етруски са клон от българския народ. Наистина изключителна гордост е да се узнае, че основателят на Вечния град, URBE AETERNA, този, който му е дал името си, първият цар на Рим и патриарх на Юлиевия род ( gens Iulia), от който произхождат Юлий Цезар, Октавиан Август и цяла династия императори, e говорил български език. Това е убедително доказателство и за идентичността на траки и българи като етнос. Думата „РОМОЛ“ и днес, след три хилядолетия е жива и непроменена, съхранила се е в нашата реч като божествено свидетелство, като пратеник на истината за България!
Интересно е свещеното в римската история понятие „ПОМЕРИУМ“ (POMERIUM). Това е браздата, очертаваща неприкосновените граници на Вечния град, направена от ръката на самия Ромул, който убива брат си Рем, задето я прескача. За италианското езикознание произходът на тази дума е напълно необясним, преводът ѝ – невъзможен. А за българина смисълът е ясен – ПОМЕРЕНО, ИЗМЕРЕНО – от мярка, меря.
Източник: https://fakti.bg/