Цветана Златева ражда втората си дъщеря Николинка на 4 октомври 1974г. в Родилното отделение на Окръжната болница в Пазарджик.
След един ден започнах да кърмя бебето си. Спомням си, че по някое време започнаха да влизат и излизат медицински сестри и акушерки и да ни молят да кърмим едно новородено детенце. Нищо не ни обясниха за него и майка му, разказва Цветана.
Казали им само, че и за майките е хубаво да кърмят по-често, защото така ще имат повече мляко. В стаята били настанени три родилки, но само 25-годишната жена се съгласила да кърми малкия Виктор Рамирес от Чили. Бебето беше увито и това, което съм запазила като спомен е, че имаше голяма главичка и къдрава черна коса. Аз кърмех моята дъщеря, а след това ми носеха и момченцето. Кърмех и него, докато бях в болницата с дъщеря ми, обяснява Цветана Златева. Един ден в стаята влезе руса жена. Не я познавам, но като ме видя, че кърмя момченцето ми благодари и излезе, спомня си днес 70-годишната жена.Чула докато била в болницата за тежък случай на родилка, за която лекарите се борили много, но не знае дали това е чилийката Елиса, която е майката на малкия Виктор. Това което още си спомня са имената на лекаря д-р Младен Младенов и акушерката Йорданка Вълканова, но не знае дали те са спасили живота на чилийката и нейното бебе. Направих една добрина, която цял живот не съм забравила. Не съм забравила и малкото човече с къдрава черна коса, казва Цветана, която работи като продавачка на вестници. Тя прочела преди няколко дни във вестник историята на Виктор Рамирес, който се е върнал от Чили, за да търси лекарите и родилките, които са го кърмили. Аз съм една от тях, казва тя на своята дъщеря и я моли да пише във Фейсбук и да го намери. Възрастната жена и дъщеря и Николинка се надяват той отново да дойде в Пазарджик и да се срещнат.
Самият Виктор е изключително развълнуван да разбере, че млечната му майка Цветана си е спомнила за него. Много се вълнувам, когато знам, че тя е там, че е истинско, че всичко е истинско, а не илюзия, че в Пазарджик е имало хора с толкова много човечност и все още съществуват. Ще се върна възможно най-скоро. Трябва да затворя този кръг от живота ми. Искам да благодаря на тази жена и да я прегърна като моя майка. Преди нямах възможност да се върна в Пазарджик, но винаги имах намерение. Много пъти мислех за връщане, когато майка ми беше жива. Понякога животът е по-сложен и трябва да вземате решения. Понякога моментът не е подходящ. Майка ми Елиса много обичаше България и винаги искаше да се върне, но за съжаление не успя да го направи, разказва Виктор.
