Строителят на паметника на връх Свети Никола( Шипка)- Пеньо Колев- Бомбето Свидетели, срещали се с него приживе, бяха изумени кога са разбрали за неговото дело и колко скромно и анонимно е доживял старините си. Когато хората на майстор Илия Мъглов преди Пеньо Колев да поеме строежа, се отказват, заради свирепите бури и рекордни студове на върха.Когато първата му строителна бригада се разбягва,за да намери нова с балканджии от Габровския край, които не се плашат от стихии.Когато хората, избрали да работят с Пеньо Бомбето използват собствения си добитък, с който да пренасят строителен материал от с.Шипка и Казанлък до върха.
Когато се налага да изпраща в софийска лаборатория, откритият на върха пясък,за да бъде тестван за годност и да чака с дни положителен отговор,за да продължи работа.Както казва самият Пеньо Колев:”Тогава не се ползваха ръкавици, та и ние на това паметно място оставихме немалко строителна кръв по зидарията”. Сред помощниците на неговата бригада са Иван Менев от с.Дралфа(Търговищко).
Стефан Гърбатулов и Христо Михов от с.Шипка, мнозина шейновци и шипченци, започнали да разширяват пътеките до върха доброволно, без пари.
През 1928-29-30 г. върхът е бил пронизан още с куршуми и гюлета, виждали са се полузарити кости:черепи, ръце и крака, а строителите на паметника ги събирали за костницата, която да ги съхрани. “Хем ни беше страшно, хем гордо”, пише в спомените си Пеньо Колев- Бомбето.Месеци наред той и неговите хора спят в землянки, за да оцелеят от бурите и мечките-стръвници. Докато най-накрая през октомври 1930 г. паметникът на българското Възкресение е завършен! За да дойде 26.08.1934г.-денят на откриването, когато върхът почернява от хора, дошли за голямото събитие.Сред тях е и бащата на Пеньо Бомбето, бил път пеша чак от родното търговищко село Дралфа, за да чуе хубави думи за сина си. Сам той някога бил строител, заедно с Уста Колю Фичето. На самия връх са големците и царят, а Пеньо Колев стои настрани, сред множеството. Въпреки, че е поканен на тържеството, горе никой не го вика. Има слово.
Раздават се награди и то,все на хора, които никога не е виждал.Малко обидно му става, че за него, простият строител и за другарите му никой не споменава, поне една дума. И от този момент кракът му не стъпва на връх Шипка цели 30 години. След време слушал как екскурзоводите споменават неговото име пред наши и чужди туристи със сълзи на очи. Искало му се да извика: “ Мили хора, аз съм тоя майстор”! Но дори неговите земляци чули името му от устата на екскурзовода, когато ходили на екскурзия до паметника. Днес можем само да предполагаме ,как се е чувствал, когато след 30 години е трябвало да си купи входен билет от 1 лв. с изображението на паметника, който бил делото на живота му.Без кой знае какво оповестяване, през 1973 г. Пеньо Атанасов Колев- Бомбето получава Народен орден на труда-бронзов и златна значка “ Колю Фичето” през 1975 г.
Умира на 85-годишна възраст
през 1987 г. в гр. Попово, където е погребан.
Източник:
„InfoSpravka“
