Регионален исторически музей- Ямбол гостува в Батак с фотодокументална изложба!
„Далеч от родината с мисъл за Ямбол”.
Изложбата „Далеч от Родината с мисъл за Ямбол” представя през различен ракурс Руско-турската война от 1828-1829г. – едно сравнително непознато за широката публика събитие и последвалото я масово изселване на българи от Ямболския край, които поемат към непознатото и неизвестното с еднопосочен билет.
Автор на проекта е историкът Христина Женкова, дългогодишен уредник в отдел „Възраждане“ в Регионален исторически музей – Ямбол. Графичното оформление е дело на художника Таня Косева.
Изложбата умишлено не следва класическия вариант на показване на войната – нейното начало, цели, стратегия, военни сражения и последици, а отразява събитията чрез спомените на съвременници, докладите на руски военноначалници и сведенията на западноевропейски дипломати и пътешественици. Отделено е внимание и на дарителското дело на онези българи, които напускат родните места.
На ямболци тази война осигурява 30 дни без турско присъствие, 30 дни, през които да гледат на света с очите на свободните хора. След нейното приключване югоизточните български земи никога няма да са същите. Войната завинаги ще остане една голяма рана не само за самите изселници, но и за техните потомци. Изпълнявайки клаузите на Одринския мир, с руснаците през 1830г. от Ямбол към Влахия, Молдова и Южна Бесарабия тръгват около седем хиляди души – занаятчии, земеделци, учители, свещеници и техните семейства.Това е целия икономически, културен и религиозен потенциал на българите в Каргона. Болшинството остават анонимни. Една част след 2-3 години престой в Бесарабия не издържат неплодородните години и отношението към тях като към крепостни. Те намират сили да се върнат обратно в родината, но малцина се връщат в Ямболско. Повечето остават в Северна България – Алфатар, Девня, Варненско.
Част от изселниците, особено заселилите се в Браила и Болград, успяват да натрупат състояние. С годините те достигат до моралното прозрение за дълга към отечеството и започват да подпомагат по различен начин сънародниците си. В изложбата е отредено специално място на дарителските жестове на отделни личности, опълченци и фамилии от Ямбол или с ямболско потекло, които подпомагат образователното и културно развитие на града – фамилиите Попович, Янкови, Параскевови, Чапърови.
Изложбата разказва и за личности с ямболско потекло като Стефан Любомски, опълченец, изиграл голяма роля в Съединението на България след Освобождението; Александър Николов, първият български ефрейтор, получил званието си от император Александър Втори преди да е освободена България; Стефан Ряпов – един от най-доверените хора на Георги Раковски и четири пъти министър-председателя на България Александър Малинов – човекът, който застава начело на Демократическата партия и през 1908 г. пише Манифеста за обявяване на независимостта на България.
Не е подминато и участието на ямболци в живота на Болградската българска гимназия, Браилското българско училище, Българското книжовно дружество.
Заповядайте!
