Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Мария Джуркова
Знаете ли, че…Всяко твърдение, което отразява настоящето съществуване на НУ „Михаил Каролиди“ в Пещера, започва с обстоятелството, че учебното заведение носи името на своя благодетел, дарил пари за построяване на сградата в Пещера. Благодарността на всички към деянието е огромна. Какъв по-голям жест от този, подобен на братята Христо и Евлоги Георгиеви може да има в малкото населено място, от това да дариш пари и земя за построяване на място, в което да се лее и изучава българското слово? Каква обаче е конкретиката в тази история – ще разкрием тук.
През 1903 година на град Пещера е подарен имот за построяване на начално училище в града от Екатерина Ст. хаджи Андреева. Тя е по-голямата сестра и единствен наследник на Михаил Д. Каролиди , наричан още и „чорбаджи Михалаки“ – изключително влиятелен и крупен търговец, който е регистриран и работи като такъв в Първи район на град Пловдив.
За времената тогава е било модерно богатите да се „гърчеят“. Считали са за по-достойно да са поданици на православна и християнска Гърция, отколкото такива на Негово Императорско Величество Султана в Османската империя. Михаил Каролиди се е възползват от тази възможност и е признат от гръцкото консулство в Пловдив за гръцки поданик.
Михаил Каролиди работи с изключителен мащаб и успява да натрупа значително състояние – недвижими имоти в Пещера и Пловдив, движими имоти, състоящи се в готови пари, златни левове и ипотечни записи, намиращи се в Българската народна банка, клон Пловдив. Тези суми за времето си са били истинско несметно богатство, но предприемачът умира самотен, без да успее да създаде семейство и наследници. След неговата смърт единствен наследник се явява сестра му. Оказва се, че наследяването на такова по размер богатство създава и неприятности на наследницата.
Екатерина Ст. х.Андреева заплаща на Гръцкото консулство в Пловдив налог върху така безвъзмездно придобитото имущество-движимо и недвижимо. Същият се заплаща предвид обстоятелството, че Каролиди по документи е гръцки поданик.
Независимо от това обстоятелство, българската държава облага с мито от 3% сумите, които са описани като наследство на Екатерина. Платила вече веднъж данък, същата се възпротивява срещу това решение и започва тежка съдебна битка. Тя се води не от кой да е адвокат, а от бележития пещерец Михаил Такев.
Довереникът на. х Андреева-адвокат Михаил Такев, обжалва решението за облагане с фиск сумата от 263 360лв. – движимо наследство. Делата са тежки и изтощителни. Защитата, в лицето на Такев, стъпва на факта, че следва да бъде отменено Постановление за облагане с мито на наследницата, тъй като тя е заплатила мито по въпросното наследство в гръцкото консулство, понеже покойният й брат Михалаки Д. Каролиди е признат от българското правителство за гръцки поданик. Държавата, в лицето на адв. Раданов, стои на тезата, че ако това обстоятелство освобождава гръцките поданици от плащането мито за наследството, което те получават, с това не могат да се ползват отоманските, в случая българските поданици и съгласно международното право, не е налично двойно облагане на сумите от наследодателя. С решение №12 от 16 декември 1899г. на Върховния Касационен Съд ищцата губи делото и е осъдена да заплати дължимото към Българската държава.
Отделно от това се въвежда и облагане, нарастващо прогресивно с нарастването на облагаемите суми, което има за цел да въведе по-голяма справедливост в облагането. Особено касаещо е изискването за данъците емляк- за сгради и постройки. Остава обаче ексклузивитетът и облекченията при дарения- те са значителни и ето защо даряването на сгради се оказва съществен приоритет за освобождаване на данъци от страна на длъжника.
Всички съдебни перипетии по отношение на дължими данъци и мита от наследниците продължават години след смъртта на Михаил Каролиди. След тяхното приключване чак през 1903 г., Екатерина Ст. хаджи Андреева дарява имот в град Пещера за стартиране на строителство на начално училище. Имотът е в централната част на града, а с дарението наследницата се освобождава от заплащане на налог за останалите придобити недвижими собствености.
Сестрата на Михаил Каролиди прави и още едно дарение, но този път парично – 20 000 златни лева отново за подпомагане на началното образование в Пещера. Заради осъщественото дарение името на Екатерина Ст. хаджи Андреева е вписано в ЗЛАТНА КНИГА на дарителите към тогавашното Министерство на народното просвещение. Така, волята на дарителя-радетел Михаил Кролиди е изпълнена, а данъчните облекчения за наследниците – използвани с прерогатив. При все, че основният мотив е вероятно облекчение от страна на дарителя за ползване на данъчни облекчения. Даряването на сграда и средства за създаване на училище е едно от най-светлите явления в историята на община Пещера.
Днес училището, създадено за възпитание на най-малките учащи, носи името „Михаил Каролиди”.
Автор: Мария Джуркова
