Работим в един двор в Каравелово. Приключиваме с разчистването около къщата и питаме бабата и дядото има ли още нещо, което можем да направим. И дядото казва: “Много ми е мъчно за лозето. Ама няма как да се спаси. Над половин метър е тинята отгоре му.”
Гледаме редовете с твърата кал, примесена с отломки и клони, и решаваме все пак да се опитаме, пък докъдето стигнем. И така започваме трима човека. След мако идват две момчета от друг двор и питат дали имаме нужда от помощ. После идват още петима! Други тъкмо свършили с изгребването на тиня от комшийско мазе и те се включват.
В един момент сме около двайсет човека! Повечето младежи, не хващали лопата през живота си. Обаче очите им будни, ръцете и гърбовете им силни, а най-сила имат в душите си! Три часа по-късно лозето е спасено. Идват дядото и бабата, очите им мокри… и нашите.
Често казват, че младото поколение не струвало. Нямали дисциплина, ценности, вяра… истината е точно обратното! Защото… “по делата ще ги познаете.”
А аз си тръгвам за дома щастлив и изпълнен с надежда.
Кръстьо Пеев – Несебър
