Изминаха повече от две години след участието ни в спасителните и помощни операции, след двете големи земетресения в Турция. Всички станахме свидетели на огромните разрушения и трудностите пред оцелелите. Липсата на достатъчно адекватни реакции от страна на органите имащи отношение към организирането на спасителните и важни хуманитарни операции в засегнатите райони. Не казвам, че не са се готвили, просто няма организация, която да е готова за 300000 ранени и 50000 загинали в рамките на 1 минута, мащабите са огромни. Това написа в личния си профил във Фейсбук Иво Колчаков от „Планинско спасяване – област Пазарджик“ във връзка с актуалната информация за земетресенията последните дни.
Той подчертава, че в района, където работеше екипът на “Пещерно спасяване” и други доброволци от България, бяха загинали всички, които са били отговорни за организирането на спасителните дейности и хуманитарните кризи. Хората, които бяха поели организацията на всичко, се учеха в движение, въпреки че и техните близки бяха в руините.
„Към днешна дата отново има десетки земетресения близо до нас, за щастие са по слаби и засега поне няма големи щети и загинали. Пиша всичко това, за да провокирам няколко въпроса във всички нас. Най-вече към хората, чиято отговорност е да съставят планове в случай на криза и към всички отговорни за подготовката и обучението на населението„, коментира също Колчаков.
-Кой смята, че знае какво да направи в случай на голямо земетресение?
-Къде да отиде?
-Какво да вземе със себе си, ако може?
-Как ще бъде полезен за другите?
-Къде да потърси медицинска помощ, ако някой негов близък има нужда?
-Къде ще намери вода?
-А заслон?
-Как да се подържат комуникации, ако няма мобилни мрежи?
-Кой да повика за помощ?
Искам да попитам и самите отговорници за изготвянето на плановете:
-Знаете ли какво да правите при земетресение?
-На общите планове за защита ли разчитате, в повечето от тях дори не са упоменати местата, където ще се изграждат временните лагери.
-Как ще стане цялата логистика, колко дни ще ни отнеме , за да се организираме, ако тези които са наясно не са налични?
-Какви капацитети имаме, колко хора можем да поемем?
-Ами болниците, какъв ни е капацитета, включително медицински персонал? Нали сте наясно , че и голяма част от лекарите ще са засегнати?
-Ами справянето с епидемиите?
Знам, знам че пише в плана кой за какво е отговорен, ама това си е ала-бала. Никой не знае откъде ще се вземат всички тези провизии и хора за покриване на първоначалните нужди. А липсата на адекватна реакция се заплаща в животи. Колкото по-неподготвени сме, толкова повече животи. И това са животите на нашите и Вашите близки, включително децата ни!
Имам и още няколко въпроса:
-Защо чакаме?
-Чакаме да загинат близките ни ли, за да се сетим, че съществува превенция?
-Защо не изготвяме истински, работещи планове?
– Защо не обучаваме населението си, какво да прави в случай на бедствие?
– Защо няма мащабни национални кампании за превенция, достигащи до по-голямата част от населението?
– Защо няма мащабни учения, където на практика да се види какво ще ни се случи? (Това, което сега се прави е в микромащаби и е театър, нищо което да доближава реалността)
– Какви запаси поддържаме? (Знам, че всичко е много секретно, с което се прикрива и реалната картина.)
– А колко време ще ни е нужно, за да изградим временни мостове и пътища? (Само за информация на летището в Хатай , което се беше разцепило, машините полагаха асфалт и валираха, отдръпваха се да кацне или излети някой самолет и след това продължаваха.)
Моля, всички вие хората от обществото ни, обществените личности и журналисти, които смятат, че човек сам си кове съдбата, да повдигнат въпроса за превенцията и защитата на населението пред политиците и органите на местната власт! Доказано е, че всеки лев даден в превенция са седем лева, спестени в овладяване на кризи, а животите са безценни.
Както казват спасителите:
-Съдбата е благосклонна към подготвените!
Пускам един разказ , който написахме след завръщането ни от Турция!
