17 българи от Сдружение „Пещерно спасяване“ се включиха в спасителна операция в пещерата Моджа, близо до град Анамур в Турция. Те заминаха по искане за оказване на помощ от турската федерация на спелеолозите във връзка с пострадалия американски учен Марк Дики, намиращ се на дълбочина 1040 метра в пещерата. В групата имаше спелеолог, провеждал проучвания в Моджа за период около три години. Пострадалият е американски спелеолог, който получава стомашен кръвоизлив по време на експедиция в пещерата. Заедно с него в Морджа бяха още 13 пещерни изследователи.
Повече за хронологията на събитията и за участието на българските момчета разговаряме с Иво Колчаков от Сдружение „Пещерно спасяване“.
Pa1-media: Вие участвахте в спасителната мисия в Турция в помощ на пострадал в пещера американски изследовател. Разкажете повече за нея и вашия екип.
Иво Колчаков: Ами това си е голям разказ. 17 български доброволци станаха част от спасителната мисия в Турция – едната част с малък частен самолет, останалите по суша. Получихме искане за оказване на помощ от турската федерация на спелеолозите във връзка с пострадал човек, който се намира на 1000 метра дълбочина в пещерата Моджа.
Първият екип от 4-ма спасители от Сдружение „Пещерно спасяване“ пристигна в Турция с чартърен полет, подсигурен от дарител. Веднага след пристигането се включихме активно в спасителните дейности. Осем от българските участници имаха нелеката задача да се спуснат под земята и да изградят подземен лагер за 5 човека на 500 метра дълбочина, дори и да прокарат телефонен кабел. Други 4 бяха натоварени със задачата пък да свалят банки с кръв и да изграждат лагер.
Pa1-media: По оценки на специалистите това е едно от най-големите и най-сложните подземни спасявания, провеждани някога – какви са особеностите на пещерата и опасностите, които крие тя?
Иво Колчаков: Пещерата се развива основно вертикално по не до към – 1100 м денивелация от входа. После става по-хоризонтална. Стигането до дъното отнема от 8 до 20 часа, зависи от багажа и опита на пещерняка. Студена пещера е между 2 и 7 градуса при 100% влажност. Има няколко тесни участъка. Опасностите са различни: хипотермия; заклещване; изгубване; падане от високо; опасност от падащи камъни; бързо покачване на водата в някои участъци; инфекции от замърсена вода; преумора;
Pa1-media: В какво състояние бе намерен пострадалият учен и каква помощ му бе оказана?
Иво Колчаков: Ами ние стигнахме след лекарката от Унгария. Беше стабилен, осъзнат, можеше да се движи по малко, след поставянето на медикаменти, беше спрял да повръща кръв. Лекарите му дадоха доста медикаменти, преляха му кръв и кръвни продукти, направиха му доста инфузии, беше на парантерално хранене. Всичко това се правеше със специална подготовка. Постоянно всички медицински екипи се грижиха за затоплянето му, следене на множество жизнени показатели включително и от специализирани болнични уреди, които бяха преносими. Още не знам за другите, но нашият медицински екип отговаряше за пациента по време на транспорта между – 500 и -180 метра, където 4 пъти спирахме и правихме временни биваци, в които се извършваха медицински процедури.
Поздравяваме над 200-те участници в акцията от всички националности, и благодарим на дарителите, спомогнали за участието на нашия екип.
Pa1-media: Разкажете интересни моменти от вашата мисия и рисковете, с които се сблъскахте?
Иво Колчаков: Ами всичко е интересно: как ще се организират и синхронизират всички; какви спасителни системи ще се ползват; как ще се комуникира с всички други, при положение, че много спасители не говорят английски; Имахме малък инцидент с един от българските спасители. Един камък около 300 кг се претърколи и му затисна крака, беше малко напрегнато. Оказа се, че няма травма, но всички се стреснаха, да не се окаже, че имаме двама пострадали.
Pa1-media: Имат ли нашите български екипи необходимата техника, която да отговаря на нивото на тази на международните ви колеги?
Иво Колчаков: За въжените системи- имаме, но в много по-ограничени количества. За комуникацията – имаме основните Спелеофони, но не достатъчно като количество. Нямаме нищо от резервните варианти безжична текст система. За медицински – нямаме достатъчно оборудване. За подземни бивачни нужди- имаме ограничени ресурси. За надземни бивачни нужди- имаме възможност за 30-35 човека. Вие демонстрирахте наскоро в Пазарджик уменията на вашите колеги от Сдружение “Планинско спасяване” – в какви други акции сте участвали през настоящата година? Издирване на изчезнали хора в България. Участие в спасителните работи след земетресението в Турция, град Антакия. Събиране на помощи за оцелелите в Турция.
Pa1-media: Получавате ли необходимото финансиране, с което да обезпечите вашата доброволческа дейност и имате ли нужда от конкретна техника?
Иво Колчаков: Финансирането е на 100% от джобовете ни и е за лична сметка на всеки един/една от нас и семейството му/и. Не получаваме средства нито за организирането на тренировки, нито за обучителни курсове, нито за подходящо облекло, нито за каквато и да е екипировка, нито за база, нито за акции. Единствено НАДРБ, ни подпомогна за реалните акции в Турция, като направи кампания за набиране на средства с които си покрихме част от разходите.
Pa1-media: Как ще мотивирате младите хора да станат част от вашата структура и да се профилират като планински и пещерни спасители?
Иво Колчаков: Да си спасител е призвание. Мисля че това което направихме тази година е достатъчно, за да мотивира тези от хората, които искат да са спасители. Отворени сме за нови попълнения като организация, но все пак желаещите трябва да бъдат селектирани и да се прецени дали стават или ще са в тежест.
*** В 00:40 на 12 септември, Марк е изваден от Морджа. Предаден е на турски медицински екип за преглед, и е закаран в болница. Надяваме се всичко с него да е наред, и да се възстанови бързо.
