Иван Лечев е легенда в българската музика. Свири на цигулка и китара, а първите музикални уроци взема от баща си – цигуларя Боян Лечев. А майка му е една от най-добрите български пианистки – Снежина Гълъбова. През годините Иван Лечев работи с почти всички български музиканти. Той е част от ФСБ, “Фондацията”, Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”. Свирил е с Васил Найденов, Кирил Маричков, Дони и Момчил, Георги Минчев и още куп популярни имена.
– Г-н Лечев, пак сте ментор в “Гласът на България”, но имате и много активна концертна дейност. С кого ще ви чуем и видим това лято?
– Правим промоционални концерти на новия албум на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”, който се казва “Жълт код”.
Това е един от най-хубавите албуми, в които съм участвал. Разликата от всички други, които сме правили досега, е, че в този всеки от нас написа песни. Аз имам две, Еко има три, Миро Иванов – четири, даже Стунджи написа една, която е в неравноделен размер, с фолклорни мотиви, както той си прави нещата.
С “Фондацията” пък правим турне с трима от големите български рок гласове – Звезди Керемедчиев, Наско от Б.Т.Р. и Славин Славчев. Изпълняваме големи рок хитове, които добавихме към нашата програма. Вече имаме по-тежка част, не сме само акустични и доколкото знам, се приема много добре. На 25 юли ще бъдем в Античния театър, като ще се включи и симфоничен оркестър.
– В риалити шоуто печелят все участници от вашия отбор. Как се случва това?
– Ако ти кажа на теб, трябва да кажа на всички, пък аз нямам намерение. Всеки си има своите секрети. (Смее се.)
– Какво се случва с участниците след предаванията, помагате ли им?
– Много обичам поговорки. Има една такава – Господ помага, но в кошара не вкарва. Всеки, който има желание да му се помогне, му се помага. Но не може да се очаква, че спечелвайки една такава награда, всичко ще ти се даде на тепсия. Дори и тези, които не са спечелили,
но имат в себе си заряда да продължават, те го правят,
независимо дали им се помага или не. Има много примери. Дара например, която не е спечелила “Х Фактор”, но си има кариера момичето, много добре работи. Никеца от миналогодишното издания на “Гласът на България” също не спечели, но сега издава албум с неговата група. Нищо не става с външна намеса, ако човек не го носи в себе си и няма желание да се развива.
– Как съчетавате ангажиментите си?
– Аз съм работливо момче по принцип. (Смее се.) Много ми помага това, че почти сме се преместили на вилата и тук човек може да си почива много пълноценно. Освен това съм заедно със семейството си по цял ден, което е страшно приятно, защото това иначе в София не ни се случва много често.
– Докога ще бъдете в село Поибрене?
– Докогато имаме възможност, което означава до 15 септември, защото тогава малкият ми син тръгва на училище. Оттук ми е много удобно да пътувам до всички концерти.
– Какво правите със семейството си в свободните дни?
– О, най-различни неща. На 18 км от нас е Панагюрище, където ходим на басейн и спа. Ние имаме едно басейнче, но то е малко, в него не може да се плува. Освен това сме заобиколени от прекрасни гори, които, слава богу, още не са изсечени и е много приятно да се разхождаш там. Дори в най-големите жеги е прохладно. Караме колела… В двора сме си отгледали домати и краставици и вече сме на самозадоволяване, както казваше навремето Тодор Живков. Има и хора, от които си купуваме истинско краве мляко, правят и много хубаво сирене. А ние вкъщи си квасим кисело мляко.
– Вие можете ли да квасите мляко?
– Да, мога да правя много работи, мога и да готвя. Въпреки че по едно време
жена ми каза, че готвя само като ме дават по телевизията,
това беше във връзка с “Черешката на тортата”. Но не е точно така. Харесва ми да готвя, но заради липса на време не ми се случва толкова често. В София няма къде да си правим барбекю, затова наваксваме тук.
– Идват ли ви приятели на гости?
– Да. За рождения ми ден на 19 юли исках да поканя всичките “Обичайни заподозрени”, но не можахме да измислим кой къде ще спи и за догодина сме предвидили да превърна един стар сайвант в къща за гости. Много искам всички те да дойдат, защото ще им хареса мястото, това е една къща на 150 години, която доста подобрихме и вече може да се живее в нея и зимата. По време на ограничителните мерки си извадих удостоверение за настоящ адрес и вече съм жител на селото.
Източник: 24 часа
Цялото интервю може да прочетете в: 24 часа. бг
