С Олег Жиганков (Oleg Zhigankov) се запознахме преди няколко години във Филипините. Приятел, интелектуалец, духовник, пророк… Днес ще говорим за промените в Русия(през призмата на един теолог), монархията, свободата, религиозната търпимост, до къде се простира бюрократщината и наследството от комунизма. Олег е човек, който всеки ден събира над 500 000 читатели от различни вероизповедания, за да говорят за вярата, търсейки средата и баланса. Руски журналист, международен писател, завършил богословие, пастор на няколко църкви до Торонто.
Едно интервю на Илиян Кузманов:
Роден 1974 год. в Тула, Русия, където завършва и медицина. Учи богословие в Москва, там се запознава със съпругата си Елена. Следва теология в Andrews University, Мичиган, САЩ. Пастор и преподавател във Филипините и Русия, пастор в Канада. С над 400 научни публикации, над 20 исторически книги, преведени на различни езици. Номер едно в света изследовател на Распутин (няколко от книгите му са за него), както и специалист на тема руска монархия и кралско семейство. Заклет монархист, който вярва че хората в монархии като в Англия, Тайланд, Швейцария, Дания и Норвегия живеят много по-добре, много по-щастливи, на много по-свободни от обществата изпълнени с бюрократи („хиляди малки безхаберни хора, мечтаещи да командват другите“, както той ги нарича). За него монархът не е владетел, а на първо и единствено място духовен лидер (по-старите традиции), морален пример за хората. Вярва и че Русия отново ще бъде монархия и то скоро.
ЗА МОНАРХИЯТА
За Монархията – има ли място в съвременният свят?
Разбира се, най-процъфтяващите страни. Скандинавските страни, Холандия, Англия, арабските страни та дори и Мароко, всичко те са развити страни с висок стандарт на живот. А Русия, по принцип, исторически е монархия, с изключение на 100 години, когато не сме били такава. Манталитет, погледни, всеки управляващ се превръща в монарх, без значение как се нарича. Но дори в тези 100 години, ние скъпо плащахме, за да ги направим такива – Сталин, Путин, Брежнев. Отплесваме се в идеология. Но това си е монархия, само че скрита, нездрава. Аз цял живот съм монархист. Безусловно има много ползи, икономически, политически, социални, но на мен най-интересна ми е теологичната страна. Изследвам пророчествата в Русия и всички те казват едно и също, че ще бъдем отново монархията. На кралския ни жезъл отдавна е изгравирана 2025 година, като време на възстановяване на монархията. Имам цяла книга за това. Виждам че Русия съвсем скоро много ще се измени.
Какъв тип монархия има място в Русия? Скандинавски тип?
Необичаен тип – с много харизматична личност с корени реформи във всичко. В пророчествата го наричат Белия Цар. Аз намирам и в Библията и други източници, които говорят за него, затова и съм в Русия, защото искам да бъда свидетел, дори и участник в тези промени.
Какво дава Монархията, освен просперитет от духовна страна?
Според всички пророчества този Бял Цар е описан, като изключителна духовна личност. Той ще бъде друг, ще покаже вярата на хората и на всички религии, воюващи една помежду си. На Запад, има много пророци и течения, като „петдесетниците“, които говорят, че духовното възраждане ще започне от Русия. Такава личност, която със своя пример ще постави страната на духовни релси. Но всичко това ще бъде свързано с огромни сътресения в Русия и света.
Хората са уморени от безбожие. Например, сега в Русия няма никаква идеология. По-рано имаше комунистическа идеология, после беше това да променим всичко. Но сега няма нищо. И хората не могат да живеят повече така. Затова имаме нужда от човек, който със своя пример да покаже на хората, че може да се живее различно, да им покаже други идеали, интереси. Човек, който да спре пропадането и разложението в обществото.
Духовността ще победи ли, Олег?
Аз съм абсолютно уверен в това. Въпросът е един – на каква цена? Колко хора са готови, какви сътресения ще трябват… Война, глад, епидемия… или хората ще се събудят и с по-малко сътресения и жертви ще се случи това възраждане.
Олег, а в Русия появил ли се е този духовен лидер или?
Появил се е. Дори и в пророчествата се споменава за живота, за произхода му, за самия човек. Въобще историята на последното царско семейство – аз мисля, уверен съм, че при Николай, Александра и децата им се крият много загадки. Ще бъда много кратък, правих изследване, че при Александра, последната ни руска императрица имало уж „лъжлива“ бременност, девет месечна. Обявено било, че плода го е нямало, изчезнал, че бил дори мъртво роден. Но тя е била наблюдавана от най-добрите лекари, записван е пулс, движения, та тя самата е била майка на четири деца по-рано не е разбирала ли девет месеца и изведнъж плодът го няма? Много обикалях, срещнах се с хора, намерих документи и съм повече от уверен, че монархията ще бъде възстановена от прекия наследник на кралското семейство.
В момента има много лъжа около семейство Романови. Говори се даже, че трябва да бъде някой от роднините. Аз съм се срещал с тези хора, те ми предлагаха работа, да съм им правел ПР, но аз не вярвам че ще бъде някой от тях. Николай и Александра са знаели за предстоящата революция и за това са го скрили… Аз за това не пиша, в общи линии пиша това което е в пророчествата, защото такива неща са опасни и да се разпространяват.
Олег, кажи ми как откри Бог?
Аз съм израснал в атеистична страна и атеистично семейство. Но от малък съм знаел че го има, по своему, глупаво, вярвах по-наивно и детски в него, такива ми бяха и молитвите. Нямаше и къде да науча повече, въпреки че във филмите се говореше за Бог, но всички му се подиграваха. Но дори и от това можеше нещо да се научи.
Значи вярата и духовността трудно може да бъдат разрушени, дори и за 70 години?
Не може. У някой може вяра въобще да я няма, у някой може пак да се появи. Но за мен винаги е било по-простичко да вярвам, отколкото да не вярвам.
А Бог, Олег, добър ,и е или лош? А за толерантността към различните от нас?
Добър… Дори и саможертвата за другите хора, колко божествено е само. Мъдрост, сила, избавяне от слабостите. Любовта, не само към тези, които те обичат и харесват. Аз затова имам страшно много приятели мюсюлмани, с които си пиша и водя диалози, отнасям се с голяма любов и уважение към тях. Това което се опитвам да им покажа е че в Корана написаното за Исус е изключително много. Имаме полемика например, за жертвоприношенията (курбана), че няма нужда от тях.
Бог ни е създавал със свободна воля и избор на първо място. Да избираме, какви да бъдем. Справедливост и милост. А злото и страданието са, за да бъдем по-добри, в края на крачищата. Ако го нямаше злото, злобата, страданието, смъртта, щяхме да си живеем добре, весело. Ние никога нямаше да разберем, какво е Бог. Щяхме да си мислим, че той е един добър дядо, който на всеки дава всичко. Бог или ги обича и им дава или ако не – вече го няма. Ние търсим любовта, но забравяме че любовта не само да взимаме, но е и в това да даваме. Искаме само любов, в която получаваме, но това е евтина любов. В истинската любов има страдание, но никой не я иска и заради това толкова страдаме…. любовта ни е такава, без никакво наслаждение. Като в притчата за Йов, трябва да приемаме от него и доброто и лошото.
Ако говорим за Комунизма и онази приказка, която я имаше тогава, че всичко е добро, хубаво, „светло“, приказката за Дядо Мраз. А в монархичната приказка, имаме различните лица на Бог. Не е ли това причината, че в монархичните общества се живее много по-свободно и щастливо?
Ооо, да! Знаеш ли, при Николай каква свобода сме имали, даже в излишък. Във тогавашните вестниците можеш да откриеш за Распутин, който спал с жената на царя, с дъщеря му, пълно е с такива картинки, карикатури с порнографски характер. Сега за такова нещо, всички ще ги вкарат в затвора. Царят беше прекрасен, но прекалено добър. Никой не си представя, каква свобода е давал на хората. Та, той започва аграрната реформа и дава всичката свобода на селяните, но те просто не са искали да я вземат. Сваля данъците, дава им безвъзмездни средства. За такава свобода и поддръжка, на никой не му би минало през главата днес. Сега постоянно говорят за демокрация, а налагат само нови и нови закони и правила, които трябва да спазваме. А това ако някой го беше казал по времето на царя, никой нямаше да повярва.
ЗА СЛУГАТА НА НАРОДА И БЮРОКРАТИТЕ(1000 ЦАРЕ)
Олег, каква е другата страна на Монархията, противовеса? Бюрократите?
Да, да… Това е системата която ни дава 1000 царе и всеки от тях иска да живее, като цар, много богато и всички под тях да им служат и да им се подчиняват. Знаеш ли как в Русия монархът се възпитаваше от родителите си. Че той никога няма да може да се отплати на народа си, за това че трябва да знае как живее и най- бедният от тях. Така се готвеха наследниците у нас да бъдат пример и духовен.
Например, последната ни императрица – Александра Фьодаровна е доктор по богословие в Есенският университет в Германия. Изключително религиозно семейство, наследница на хората, които започват Реформацията в Германия.
Но знаеш ли кое е обидно, че първи против монарха в Русия застава Руската православна църква. С желанието да получат повече власт, като премахнат монарха. Мислеха си че ще създадат буржоазна република и без монарх. А царят, практически, тогава беше патриарх, а на църквата това не ѝ харесваше. Идеята е била да има патриарх, боляри, без цар или той да им бъде подчинен. Но те не са знаели, че като разрушат монархията, ще разрушат и себе си. Не са предполагали, че на власт ще дойдат болшевиките. Смятали са, че ще има временно правителство, след това ще имат силен патриарх и болярите ще си запазят властта. Но се случва неуправляема верижна реакция.
Говорят, че революцията е започната от болшевиките. Но не е така, всичко започва отгоре. Първо църквата ни започва да говори, че трябва да влезем във война (Първата световна), а царят не искаше. Думата, армията го притискаха, народа също искаше война. Всеки смяташе, че тя ще ги направи по-богати. Църквата се надяваше тогава да създаде Християнско православно царство, което да включва и България, и Балканите, така да си разшири територията, надявайки се всички християнски народи да бъдат под Русия. Армията смяташе, че ще победи в Германия, ще има много медали, трофеи, земи. Болярите се надяваха на повече земи. Банкерите смятаха, че ще направят повече пари. Народа си мечтаеше за велика война. Само Царя знаеше, че това ще е проклятие за Русия. Но всички или смятаха, че царя е слаб или го обвиняваха, че е немски шпионин. Набеждаваха го, че искал Германия да е силна, а Русия слаба, обвиненията бяха за държавна измама и че той работи за чужди интереси. Но той беше голям патриот, който разбираше че войната ще донесе само лошо, както за Русия, така и за Германия.
Ние често ли забравяме историята, Олег?
Да! Историята я пишат победителите, дойдоха комунистите и я написаха наново. И никой не се обръща към документите, за да се разбере, какво е било. А там всичко го има.
ЗА ВЯРАТА И ТЪРПИМОСТТА
Разкажи ми за вярата на другите места, Олег – Канада, Русия, САЩ.
В Канада има уважение, но и безразличие. Ти вярваш в това, супер, ти вярваш в онова, пак супер. Докато в САЩ, има силни пуритански традиции и корени, основани са от хора преследвани за своите вярвания. Заради това от самото начало желаят страна, в която свободно да изповядват разбиранията си. Вяра и свобода, за това което са доплували бащите им пилигрими. В Канада, просто са ги изселвали или са се изселвали поради прагматични причини.
В Русия всичко е по друг начин. Аз, например, имам страница с по 500 000 читатели всеки ден. И не можеш да си представиш, колко много хора ми пишат в коментарите, че съм глупак. Не вярвам така, както те вярват. Други искат с камъни да ме убият. Православните ми пишат, че съм еретик и трябва да ме изгонят от Русия. Протестанти ми пишат, че съм православен. Атеистите ми пишат, че съм просто с психични отклонения. И се получава, че в Русия във всички хора има много силна вяра и ако не вярваш точно в това което вярват те, ти си лош човек и трябва да умреш или да бъдеш изселен някъде.
Това е наследство от комунизма/бюрокрацията?
Категорично. В Канада, може би, има прекалена търпимост, докато в нашата държавата има закони, но у хората търпимост няма. Всички трябва да са православни, мюсюлмани, баптисти. И всички останали са лоши хора, които ще попаднат в ада.
Автор: Илиян Кузманов