Денят на шегата или пък Денят на лъжата – може да го знаете и по двата начина. Много хора решават да се опрат на първото и да си направят безобидни шеги с близки и приятели, други го възприемат като деня, в който да си позволиш нещо по-грубичко с тях. Откъде обаче, и защо, се е появил този ден? Оказва се, че историята носи много свидетелства, които сами си противоречат и няма достатъчно информация за произхода на празника.
- Според една от теориите всичко започва от поема на Чосър за лисицата и петела, в която лисицата си прави шеги с пернатото. В нея се споменава, че действието се развива „32 дни след началото на март“, което много хора изчисляват като 1 април. Противниците на тази теория обаче смятат, че става въпрос само за съвпадение.
- Втората ни отнася в Древен Рим, където традицията за шегаджийски закачки на пролетното равноденствие се смята и за родоначалник на днешния празник. Част от закачката например била слугите да командват господарите или децата да командват родителите си „на шега“.
- Първите истински отбелязани данни за честване на 1 април обаче са от Франция и Холандия в началото на 16 век, където 1 април бил ден на риболова. И тъй като рибите са достатъчно „глупави“, за да се хванат на въдица, се зародила традиция и хората да се ловят така на шеги.
И до ден днешен във Франция и на други места в Европа има практика на 1 април на гърбовете на хората да се закачат рибки, направени от хартия. Какви са практиките в останалата част на света?