Д-р Спас Патишанов има над 35 години медицински опит. Той е сред утвърдените имена в Акушерството и гинекологията. От началото на 2025г. вече работи в екипа на АГО отделението на МБАЛ-Пазарджик. Д-р Патишанов завършва Медицински университет в гр.Пловдив през 1988г. и има придобита специалност “Акушерство и гинекология“. От 1991г. до 2006г. работи в МБАЛ -Пловдив. Работил е в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Здраве“- Пазарджик и в АГ клиника Торакс – Пловдив. От 2014г. до 2024г. е началник на Отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Пълмед“- Пловдив, след което работи в болница „Селена“ в Пловдив. Има придобити специализации за мини-инвазивна хирургия в гр.Плевен, Флоренция, Италия и Будапеща, Унгария. Д-р Патишанов идва в областната болница в Пазарджик с амбицията да предаде своя опит на по-младите си колеги и да въведе мини-инвазивната хирургия и в АГО отделението. Определя себе си като работохолик и казва, че е длъжник на семейството си. Иска да има повече време за двете прекрасни внучки Виктория и Симона.
-Какво Ви насочи към Медицината? Имаше ли някой, който Ви вдъхнови да изберете тази професия?
Д-р С. Патишанов: Нямах намерение да следвам Медицина, но когато бях ученик в 8 клас, се разболях и трябваше по-дълго време да контактувам с лекари. Тогава реших по-подробно да изуча тази специалност и лека-полека ми стана интересна, и ми хареса, затова се насочих към кандидатстване в Медицинския университет в Пловдив. Приеха ме от първия път с много добри оценки на приемните изпити. В семейството ми аз съм първият лекар.
– Как избрахте специализацията по специалността“ Акушерство и гинекология“?
Д-р С. Патишанов: Нямах никакво намерение да специализирам тази специалност. Исках „Спортна медицина“ или „Ортопедия“, обаче тогава, когато аз учех имаше разпределение и тъй като нямаше свободни места за тези специалности, а имаше свободни места за „Акушерство и гинекология“ и така започнах тази специализация,която така ме грабна , че нямаше време да мисля за нещо друго. Хареса ми, макар че е тежка специалност, но работата носи много удовлетворение. Специализирах първоначално в продължение на 6 месеца в Първа градска болница в Пловдив, след това продължих в Окръжна болница-Пловдив, където работих 15 години.
-Спомняте ли си влизането за първи път в родилна зала, за да присъствате на раждане?
Д-р С. Патишанов: Може би бях специализант от един месец, когато останах сам в родилна зала, а след три месеца можех вече да правя и секцио. Знаете ли какво ми се случи? Преди една година момиченце, което се роди през ноември месец 1988 г., вече като голяма жена, избра да бъда лекарят, при който и тя ще ражда своята дъщеричка. Мария беше едно от първите бебета, които някога аз изродих. И се радвам, че след 36 години съм човекът, който и помогна да стане и тя майка. Имам и други такива случаи.
-Избрахте от началото на 2025 г. да дадете нов старт в професията си. Какво Ви мотивира да започнете работа в АГО отделението на МБАЛ-Пазарджик ?
Д-р С. Патишанов: Аз съм научил много в Акушерството и гинекологията и знам, че има на какво да науча колегите в Пазарджик. Искам да им дам тласък и в една нова област за тях-мини-инвазивната хирургия. Реших че сега е момента това, което умея да го предам. Аз няма да стана по-млад и няма къде да занеса тези знания. Искам по-младите колеги също да ги обуча. Вече 20 години обучавам акушер-гинеколози в различни отделения, но никога не съм искал да ставам преподавател в университета. Така да се каже ги уча на терен, на работното място.
-А кои са вашите учители в професията?
Д-р С. Патишанов: На първо място това е д-р Никола Дренски, който беше един от най-уважаваните акушер-гинеколози в Пловдив. Не бих пропуснал и д-р Жорж Пелев, акад. Григор Горчев, проф. Славчо Томов. Това са хората, които ме въведоха в мини-инвазивната хирургия, безкръвните операции. Те ми показаха , както се казва пътя. Сред моите учители нареждам й д-р Атанас Попов и д-р Иван Ненов.
– Какви очаквания имате от новото си работно място?
Д-р С. Патишанов: Искам с работата си в МБАЛ-Пазарджик да помогна да покриваме почти целия спектър в Акушерството и гинекологията.
-Какви нови подходи и методи на лечение бихте желали да въведете в практиката на МБАЛ-Пазарджик ?
Д-р С. Патишанов: Ще въведем лапароскопия и оперативна хистероскопия. Искам и тук да прилагаме едни много щадящи методи за операции, при които се нанася по-малка травма на пациентките и имат по-добър ефект от лечението, а възстановяването е много по-бързо. Ако при една отворена операция престоят в отделението е пет дни, то при една лапароскопска се намалява до два дни и кръвозагубата е много по-малка, болката е по-малка. Рискът от инфекции и други следоперативни усложнения е значително по-нисък.
– Вие как се насочихте към мини-инвазивната хирургия и какво значение има тя за съвременната гинекология?
Д-р С. Патишанов: Когато работех в Окръжна болница в Пловдив имаше лапароскоп, който беше от по-нисък клас и се използваше за диагностика. На един конгрес, в който участвах в Пловдив, се запознах с проф. Горчев и покрай него се заинтересувах повече и оттам започнах специализация в Плевен, в първия такъв курс, в който се обучавахме. През 2008г. участвахме и в Европейски конгрес във Флоренция по мини-инвазивна хирургия. В Будапеща също през 2014 г. проведох специализация. Смятам, че мини-инвазивната хирургия ще продължи да се усъвършенства, предлагайки още по-голяма прецизност и безопасност за пациентките и постепенно ще заменя традиционните подходи в гинекологията. Този оперативен метод е подходящ при стерилитет, яйчникови кисти, възпалителни заболявания, миоми , може да се премахне и цялата матка.
– Какви иновации в областта на акушерството и гинекологията смятате, че ще променят значително практиката в следващите години?
Д-р С. Патишанов: Новите репродуктивни технологии доста неща ще променят. Преди 20 г. жена със запушени тръби беше обречена да няма деца, а сега това вече не е проблем. И не само това. Вече жени, на които яйчниците са отстранени, могат да забременеят с донорски яйцеклетки и да износят дете, само да имат матка, а в бъдеще смятам, че и това няма да е проблем, дори без матка. Мисля, че в близките 10 години ще има много сериозни постижения в тази област. Техниката се развива с бързи темпове и очаквам още много подобрения в нашата специалност. Спомням си в началото на моята специализация през 1988 г., когато още нямаше ехографи и тестове за бременност, се правеха тестове с жаби. Ходил съм по река Марица да хващам жаби, за да правя тестове.
– Спестявате ли при преглед нещо на пациентките си, ако виждате, че имат проблем?
Д-р С. Патишанов: Всяка жена се интересува дали всичко е наред и при бременност и при гинекологичен преглед по друг повод, но не съм от хората, които спестяват нещо, ако виждам някакъв проблем. Човек трябва да бъде честен с пациентите си. Няма как да ги излъже и да скрие.
-Какво е чувството да помагате при появата на нов живот? Може ли да се опише?
Д-р С. Патишанов: Това не може да се опише, преди да се случи си мислиш колко е трудно, дори се ядосваш, но когато се роди живо и здраво бебенце и всичко е наред забравяш другото. За мен раждането е като допинг.
-Как подхождате към пациентки, които ги е страх от бременността и раждането?
Д-р С. Патишанов: Разговарям с тях, обяснявам. Лекарят е човекът, който е компетентен и трябва да обясни какви са възможностите, дали има основание за притеснение. Има рискове и те трябва да се обяснят, за да може пациентката да направи своя избор. Когато са информирани по-правилния начин жените се успокояват.
-Какви качества смятате за най-важни за един акушер-гинеколог в съвременната практика?
Д-р С. Патишанов: Първо трябва да си обича работата, да чете много, да е сръчен, да може да анализира, да е спокоен.
-Как успявате да балансирате личния си живот с толкова натоварената и отговорна работа ?
Д-р С. Патишанов: Досега при мен всичко беше за сметка на личния живот. Няма балансиране. Ощетявах близките си за сметка на пациентките. Взимал съм отпуска само по 7 дни в годината. Вдигали са ме по среднощ за раждания. Ставаш и тръгваш, няма как да не отидеш.
-Какво може да споделите за вашето семейство? Израждал ли сте собствените си деца?
Д-р С. Патишанов: Съпругата ми е медицинска сестра и ме разбира. Имаме двама сина- Димитър и Александър. И двамата се родиха в ръцете ми. По-малкият завърши Медицина и вече е общопрактикуващ лекар. Големият е мениджър във фирма. Той ме дари с две прекрасни внучки- Виктория и Симона, които са на 5 и 3 години.
-Кое е най-ценното, което сте научили през годините?
Д-р С. Патишанов: Най-ценното е, че съм се научил да работя добре. Уверен съм в своите възможности.
-Какво бихте искали всяка жена да знае за грижата за себе си по време на бременност?
Д-р С. Патишанов: Най-важното е да слуша лекаря, който си е избрала да и води консултацията.
-Какви уроци Ви е дала Медицината не само като професия, но и за живота като цяло?
Д-р С. Патишанов: Научи ме да гледам по-философски на нещата.
-Какъв е най-важният съвет , който искате да дадете на младите момичета, бъдещите майки и всички жени?
Д-р С. Патишанов: Ваксинирайте се срещу човешкия папиломавирус HPV ! Тази ваксина спасява животи и трябва да се прави масово. Ваксинацията е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем за предотвратяване на рака на маточната шийка. Там, където задължително се прави тази ваксина в Австралия и Нова Зеландия вече няма случаи на този вид рак, докато в България е пълно с млади момичета, които имат проблеми. Дори аз препоръчвам тази ваксина не само за момичетата, но и за момчетата. Ваксината действа и като имуномодулатор, за да може да се изчисти организма от този вирус, ако все пак сте се срещнали с него и е попаднал в организма ви. Силно насърчавам родителите да се информират и да обсъдят възможностите с личния лекар, защото тази превантивна мярка, може да спаси живот. Ваксината е безопасна, клинично тествана и е доказала ефективността си в значителното намаляване на случаите на рак на маточната шийка и предраковите изменения.
– А какъв съвет бихте дали на себе си, ако се върнете в началото на своята работа?
Д-р С. Патишанов: Продължавам да си давам един съвет : „По-спокойно, не бързай“.
-Какво си пожелавате?
Д-р С. Патишанов: Пожелавам си здраве, спокойствие, повече време със семейството и двете ми внучки.
