На 19 май отбелязваме Европейския ден за борба със затлъстяването. Днес то се определя като „епидемията на 21 век“. „Целта на дни като този е да се помогне на хората, които имат такъв проблем, но срещат трудности при вземането на решение да редуцират теглото си и така да намалят риска от много заболявания. През последните години затлъстяването се превръща в епидемия не само сред възрастното население, но и сред децата в Европа, включително и в България“, предупреждава д-р Иван Козложов, който работи като ендокринолог в Първо вътрешно отделение на МБАЛ-Пазарджик.
Според данни на Световната здравна организация в повечето европейски страни между 30 и 80 % от хората са с наднормено тегло, а от децата с наднормено тегло са средно 20 %. СЗО публикува подробна информация за това, че броят на затлъстелите хора се е увеличил три пъти през последните близо 40 години. А България се нарежда на осмо място от 57 страни в Европа по затлъстяване.
Д-р Козложов има близо 15-годишна практика като лекар. Завършва медицина в Медицински университет – Плевен. След успешното си дипломиране придобива и първата си специализация по „Обща медицина“ в МУ-Пловдив и работи като общопрактикуващ лекар в област Пловдив. Специализира в областта на медицината в Чикаго, САЩ. По време на Covid епидемията в периода 2020-2021 г. работи като личен лекар в голяма лекарска практика във Великобритания.
Втората специалност на д-р Иван Козложов е „Ендокринология и обмяна на веществата“, която завършва в МУ-Пловдив. В момента работи и като лекар-ендокринолог в Първо вътрешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Член е на Българското дружество по ендокринология (БДЕ). Владее английски и руски език.
От началото на 2023 г. д-р Иван Козложов работи и в ендокринологичния кабинет на Медицински център „Вива“.
-Д-р Козложов, какво всъщност представлява затлъстяването?
Д-р И.К-Затлъстяването е хронично рецидивиращо заболяване, при което е налице повишено натрупване на мазнини в тялото. Това е метаболитно нарушение и към момента точно затлъстяването е една от водещите причини за повишената смъртност в световен мащаб, защото само по себе си, е свързано с редица други сериозни болести и усложнения.
-Кои са основните причини за затлъстяването?
Д-р И.К -Разнообразни са причините, които водят до това състояние. Много често те са комбинирани – прием на голямо количество храна, намалена физическа активност, генетични фактори, религиозно-културни фактори, физиологични фактори – нарушения в обмяната на мастната тъкан, хормонални нарушения, увреда на някои центрове в хипоталамуса, имащи отношение към ситостта. Понякога има и психологически фактори – свръх прием на храна в отговор на стрес, тревожни състояния, депресия, неврологични състояния и т.н.
-Как се определя степента на затлъстяването? Има ли някаква класификация, която да бъде от полза на пациентите?
Д-р И.К.- Съществуват различни степени на затлъстяване. Според Индекса на телесна маса се разделя на няколко степени- първа степен, втора и трета степен на затлъстяване (болестно затлъстяване). Има и различни видове затлъстяване според причината. Първично- това е най-често срещаното затлъстяване, което е свързано със свръх хранене или с намалена физическа активност на фона на най-често генетичен фактор. Вторично – това е затлъстяването, което е свързано с ендокринно или друго заболяване – намалена функция на щитовидната жлеза, на половите жлези, намалена продукция на соматотропен хормон, инсулинова резистентност и други.
Синдромното затлъстяване е затлъстяване в рамките на различни генетични синдроми. Открива се в ранна детска възраст и е свързано с редица малформации – неврологични, бъбречни, очни и т.н.
Затлъстяването се разделя също така и на хиперпластично и хипертрофично.
Спрямо клиничната картина. затлъстяването се класифицира на гиноидно затлъстяване или още т.нар. тип „круша“. Характеризира се с увеличение на мастната тъкан в областта на ханша и бедрата и създава проблеми като проява на артрозна и варикозна болест. Другият тип е андроидното затлъстяване – или още т.нар. тип „ябълка“ или централно затлъстяване. То се характеризира с натрупване на мастна тъкан в областта над ханша и около вътрешните органи. То често се асоциира с повишен риск от метаболитен синдром – захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония и други.
– Според Вас проблемът със затлъстяването задълбочава ли се?
Д-р И.К.-Затлъстяването вече има епидемични стойности. Естествено, че има естетически последици, но най-вече носи със себе си редица здравни рискове. Хората със затлъстяване боледуват много по-често от захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, нарушения в липидния профил, някои видове карциноми, болести на жлъчния мехур, обструктивна сънна апнея, нарушен фертилитет, инсулти, имат психо-социални проблеми и др. Искам да отбележа, че по време на епидемията от Ковид -19 хората със затлъстяване бяха в най-рисковата група. Повечето от заболяванията на пациентите със затлъстяване са хронични, изискват дългогодишно лечение и водят до необратими последици. Ето затова е необходимо лечението на затлъстяването да започне колкото се може по-рано, преди да са се развили някои от усложненията му.
-Как се поставя диагнозата „затлъстяване“?
Д-р И.К.- На първо място прегледът при ендокринолог е задължителен. Снема се анамнеза за генетична предиспозиция, прием на лекарства, придружаващи заболявания, наличие на хранителни разстройства, изчисляване на индекс на телесна маса, обиколка на талия, физическа активност и т.н. Прегледът, по преценка на лекуващия ендокринолог, включва изчисления на ИТМ, измерване на ръст и тегло, измерване на артериално налягане. Назначават се лабораторни изследвания като липиден профил, кръвна захар на гладно или тест за обременяване с глюкоза и ИРИ, хормонални изследвания и други, в зависимост от конкретния пациент.
– Какво показват Вашите данни за затлъстяването при децата?
Д-р И.К. – Отново ще цитирам данните на Световната здравна организация. Според тази статистика България е на пето място в класацията за затлъстяването при децата сред 53 страни в Европа. Нещо повече, според обстойно изследване, проведено през 2016 г., се очаква до 2025 г. в България 230 000 деца в училищна възраст да бъдат със затлъстяване.
-Какъв съвет бихте дали на родителите, които не обръщат внимание на този проблем?
Д-р И.К. – Моят съвет към родителите е да потърсят помощта на специалист- педиатър или детски ендокринолог, когато детето им има следните маркери: мастно голямо натрупване в областта на корема, увеличен прием на храна, системно преяждане и задух. Държа да отбележа, че най-уязвимата група сред децата е във възрастта на пубертета-11-17 години. Да не забравяме и генотипната предопределеност, че ако детето произхожда от семейство с хора с наднормено тегло, може да е по-вероятно да напълнее. Примерът на родителите също не е за пренебрегване, защото децата са склонни да повтарят определен модел на поведение, какъвто виждат в семейството. Формирането на правилни и здравословни хранителни навици от най-ранна детска възраст от страна на родителите, насърчаването на двигателна активност, даването на личен пример в тази посока е от съществено значение за превенция на затлъстяването при децата.
– Трудно ли се лекува затлъстяването?
Д-р И.К. -Затлъстяването е състояние, което има много здравни последици. Но на първо място е важна мотивацията на пациента. Без неговото участие и ангажираност, неговата вяра и желание, и най-доброто лечение не би могло да има дълготраен ефект. Идеята е не само да се редуцира телесното тегло, но и пациентът да си създаде необходимите здравословни хранителни и двигателни навици, да промени стила и начина си на живот, които да запази, за да не се върне никога повече към болестта. Методите за лечение на затлъстяването са: подходящ хранителен режим, съобразена физическа активност, ако се налага –медикаментозна терапия и в по-тежките случаи насочване към бариатрична хирургия. Понякога е наложително да се потърси и помощ от психолог, фитнес-инструктор и диетолог, които да работят екипно с ендокринолога.Важно е да се отбележи, че понякога лечението на това заболяване е дългосрочно, месеци наред, година-две, но крайната цел винаги си струва – връщането на пациента към нормалния живот и доброто здраве.
– Споменахте за хирургично лечение на затлъстяването. Кога болните трябва да пристъпват към него?
Д-р И.К. – Бариатричната хирургия е хирургично лечение на болестното затлъстяване. Този тип хирургия е позната в България, но това, според специалистите, които се занимаваме с метаболизма и неговите нарушения, е бъдещето при борбата със затлъстяването и диабет тип 2. Методът е свързан с драстична загуба на тегло, като подобрява и в много случаи излекува свързаните със затлъстяването придружаващи заболявания. Отново ще повторя, че тези заболявания включват диабет, сърдечно-съдови, сънна апнея, астма и други дихателни разстройства, артрит, гастроезофагеална рефлуксна болест, затлъстяване на черния дроб и др. Бариатричната хирургия се прилага при хора, които не могат да отслабнат с диети и спорт и имат индекс на телесната маса 35 кг/м2 и по-висок, имат придружаващи заболявания като метаболитен синдром, диабет, хипертония и други, както и хора, които са с индекс над 40 кг/м2, но нямат придружаващи заболявания.Този тип интервенции, вече се предлагат от много водещи клиники в България.
– Каква е целта на интервенцията?
Д-р И.К. – Най-общо казано бариатричната/метаболитната/ хирургия има за цел едно единствено нещо – да намали обема на приетата храна и нейното усвояване. Тя се е доказала като най-ефективният метод за лечение на болестно затлъстели пациенти, като намалява общата и сърдечно-съдова смъртност и риска от развитие на нови придружаващи заболявания. Процедурата спомага и за намаляване на телесното тегло в дългосрочен план, значително подобряване на кръвно – захарния профил на пациентите със захарен диабет тип 2, подобрява стойностите на кръвното налягане при хипертоници и намалява дихателните паузи при болните със сънна апнея- състояние, което може да доведе до внезапна сърдечна смърт. Бариатричната хирургия,извършена от опитни хирурзи, не крие сериозни рискове и може да бъде последната възможност за преодоляване на метаболитните нарушения на пациента.
– Колко ефективни са диетите за отслабване и защо толкова често се получава йо-йо ефект ?
Д-р И.К.- Рядко използвам думата „диета“ в общуването си с пациентите. Говорим за промяна на хранителните навици и хранителен режим, т.е. промяна на стила и начина на живот. Режимът на хранене работи, когато има мотивация и желание, вяра и стремеж от страна на пациента. Когато режимът е прекалено стриктен, пациентът престава да се придържа съм него и това е най-сериозният проблем, точно йо-йо ефект и връщане на свалените килограми за кратък период. Ето защо хранителният режим е ефективен, когато е съобразен с психологията и физиологията на пациента, когато в него има балансирано хранене, което не ощетява човека от приема на задължителните макронутриенти, витамини, микроелементи. Диетична грешка ще бъде, ако пациентът предприеме много ниско калорична диета. Да, в началото може да има намаляване на теглото, но то е за сметка на вода и протеини, което е нежелателно. В състояние на глад и стрес, обмяната на веществата се забавя, тялото се опитва да пести енергията и не разгражда на мастна тъкан, започва да разходва енергия за сметка на протеините, а това води до намаляване на мускулната тъкан. В дългосрочен план се поражда недостиг на витамини и минерали, като този дефицит може да доведе до косопад, остеопороза, хранителни и депресивни разстройства. Такъв йо-йо ефект може да има при спиране на режимното хранене и връщане към старите и вредни хранителни навици като приемането на висококалорична храна, богата на лоши мазнини /трансмазнини/, бързи въглехидрати, консерванти, сол и в същото време, бедна на витамини, минерали, микроелементи. Приемането на храни с нисък захарен индекс, избягване на храните, богати на глюкозо-фруктозен сироп, избягването на пържена и панирана храна от веригите за бързо хранене, на скритите мазнини в колбаси, сосове, дресинги също е част от превенцията срещу затлъстяването.
Алкохолът е силно калорична напитка и затова, когато се спазва определен хранителен режим, избягването на алкохолните напитки е задължително от страна на пациентите.
Другите ми препоръки, когато разтоварям с пациентите са за практикуване на различни техники за разтоварване от стреса, подобряване на съня, повишаване на имунитета, подобряване на общия здравословен статус и поддържане на метаболизма на добро ниво.
– Кажете на кои храни трябва да се набляга и кои да избягваме, за да нямаме проблеми с килограмите?
Д-р И.К. – Това, което винаги казвам на пациентите си е, че начинът, по който се храним показва уважението ни към самите нас. За добър метаболизъм храненията трябва да бъдат три основни и една-две междинни закуски. Продължителността на основното хранене трябва да бъде около 30 мин., а за междинни закуски трябва да отделяме около 15 мин. Важно е да се храним в подходяща и спокойна обстановка, на маса. В никакъв случай човек не трябва да се храни на крак или в движение, защото физиологичният процес на сдъвкване и смилане на храната се нарушава, нарушава се и обратната връзка между стомаха и центъра на ситостта в главния мозък. Трябва да имаме в менюто си ястия, съдържащи нетлъсто месо, риба, млечни продукти, пълнозърнест хляб, яйца. Хубаво е да се знае, че половината от чинията, когато говорим за пълноценно хранене, трябва да се състои от пресни зеленчуци, които са богат източник на фибри, водни, мастно-разтворими витамини и микроелементи. Когато пациентът желае да намали теглото си, трябва на първо място да промени стила и начина си на живот, да увеличи физическата си активност, да намали калориите, както и обема на приеманата храна.
– Какво е най-важното, което съветвате вашите пациенти?
Д-р И.К. – От личен опит знам, че пациентите вярват на лекарите, които имат индивидуален, холистичен подход в комуникацията с тях. Да, компетентностите и уменията са от съществено значение, но на първо място е отношението към пациента. Задължително е да се установи емоционална и доверителна връзка между двете страни. Съветвам моите пациенти да вярват в себе си, да бъдат упорити и мотивирани, да се доверят на лекуващия ендокринолог, да имат вяра в него и неговия екип. Пациентите могат бъдат уверени, че в този наистина труден път с излишните килограми, не са сами. Така, че посланието към пациентите е, че ние всъщност сме това, което мислим и с което се храним!
