Д-р Димитър Бакалов е специализант по Спешна медицина в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Той е един от носителите на наградите „Лекар на годината 2024“ на РК на БЛС-Пазарджик в категория „Ти си нашето бъдеще“. Д-р Бакалов споделя, че тази награда за него е признание за всички усилия, които ежедневно полага за пациентите, но не е само личен успех, защото без хората, които го подкрепят, не би се справил с трудностите в живота и професията. Най-ценното нещо, което е научил досега като спешен медик е, че колкото и да е напрегната една ситуация или колкото и да е опасно състоянието на пациента, спокойствието е това, което прави действията ни правилни. Според него спешният лекар трябва да е уверен в себе си, а не самонадеян.
– Какво първоначално Ви привлече към медицината?
Д-р Д. Бакалов: Смятам, че Медицината е призвание или поне аз я усещам като такова. Обичам да бъда в помощ на хората и може би това беше ключовото, което ме водеше през годините на обучението ми.
– Защо решихте да специализирате Спешна медицина?
Д-р Д. Бакалов: Защото, макар да е изключително напрегната, трудна и натоварваща, на практика няма друга специалност, в която да виждаш и да работиш цялата Медицина. Да се научиш да прилагаш уменията си в толкова много и разнообразни животозастрашаващи състояния те калява като лекар и ти дава увереност, че можеш да бъдеш ефективен, независимо от ситуацията.
– Имаше ли момент в обучението Ви или по време на работа, когато сте се съмнявали в избора си? Как го преодоляхте?
Д-р Д. Бакалов: Смятам, че в определен момент по време на обучението си всеки студент по Медицина се съмнява в избора си. С годините в университета студентите осъзнаваме сериозността на бъдещата си работа и отговорността, която ще носим. Преодоляването на съмненията дали сме достатъчно силни за тази професия става сякаш естествено, когато виждаме как вече завършилите лекари лекуват пациентите си.
– Какви лични качества смятате, че са най-важни за успех в Спешната медицина?
Д-р Д. Бакалов: На първо място – самообладание, бърза мисъл и способност за вземане на адекватни решения. В Спешно отделение успях да доразвия уменията си на самоконтрол и дисциплина. Мисля, че това са наистина незаменими качества за специалността Спешна медицина.
– Как се справяте с напрежението и емоционалния стрес при спешни случаи?
Д-р Д. Бакалов: При спешни ситуации обикновено не давам превес на емоциите си, защото така се замъглява правилната преценка за състоянието на пациента. Обикновено при мен стресът от тежките смени настъпва, когато се прибера вкъщи. Тогава се опитвам да се разсейвам с любими занимания.
– Кои са най-големите предизвикателства, пред които сте се изправяли като специализант по Спешна медицина?
Д-р Д. Бакалов: Напрежението от това, че трябва да бъдеш адекватен в действията си, независимо от това какво се случва, е огромно предизвикателство за всеки спешен лекар. Хората не си дават сметка какво значи да се сблъскваш със смъртта ежедневно, да виждаш страданието на другите, да живееш с думите, които изричат. Никой освен лекаря не знае колко е трудно, когато трябва да кажеш на близките на пациента най-страшната вест.
– Какви са подходите Ви при работа в условия на ограничени ресурси или при липса на време?
Д-р Д. Бакалов: Бърз триаж и правилно разпределение на задачите между членовете на екипа. В спешното отделение е много важна правилната преценка за състоянието на пациентите, защото времето е ограничено. Трябва бързо да се вземат правилните решения, защото от нас зависи животът на всеки пациент, постъпил в отделението.
– Как новите технологии и оборудване променят начина, по който работите в Спешната медицина?
Д-р Д. Бакалов: Бъдещето идва по-скоро, отколкото предполагаме. Новите технологии и иновации значително подобриха работата на всички медицински специалисти. Спешната медицина не е изключение. Благодарение на ръководството на лечебното заведение разполагаме с много съвременни апарати, които подпомагат и подобряват работата ни.
– Каква е ролята на екипната работа в Спешно отделение и как работите с другите лекари?
Д-р Д. Бакалов: Екипната работа е ключът към успеха във всяко начинание. Старая се ежедневно да показвам на колегите си, че когато хората работят заедно и всеки от медицинския екип е мотивиран да дава най-доброто от себе си, се създава добра организация с общи правила и цели, в която всеки знае своите задачи и допринася максимално за спасяване на живота на пациента.
– Как виждате бъдещето на Спешната медицина в България?
Д-р Д. Бакалов: Смятам, че в бъдеще ще има доста промени в Спешната медицина. Помощта, която ще ни окажат специалистите парамедици и лекарски асистенти, очаквам да доведе до оптимизация на работата и обезпечаване на населението с повече спешни екипи на терен.
– Какво мислите, че трябва да се подобри?
Д-р Д. Бакалов: Личното ми мнение е, че определено трябва да се подобри материалната база на екипите, работещи в линейките. Според мен сегашното обезпечаване на населението със спешни екипи е недостатъчно. Освен това трябва да се разграничи „спешна” от „неотложна” помощ. За съжаление хората не разбират, че фалшивите сигнали на 112 и безпричинното натоварване на спешните отделения застрашава реално нуждаещите се от спешна помощ. Не всеки си дава сметка, че ангажирането на спешния медик с грипоподобни симптоми и състояния, които не застрашават живота, води до умора и претоварване на колегите и съответно пропускане на наистина спешните пациенти. Помислете, че утре вие може да сте от страната на тежко болния пациент и едва ли ще сте съгласни, докато чакате линейка или се свивате в чакалнята на спешното отделение, колегите да се занимават с например „врастнал косъм” или „болки в коляното от една седмица”.
– Какви са вашите планове за развитие като специалист в тази област?
Д-р Д. Бакалов: Аз ясно разбирам, че няма да мога да помогна на много хора, ако работя самостоятелно. Моята цел е да организирам съмишленици, да изградим сработени екипи, обезпечаващи населението на областта и вдъхващи спокойствие и уважение във всеки пациент. Надявам се някога отново да имаме силна връзка на доверие между лекар и пациент.
– Кое е най-голямото Ви удовлетворение от работата?
Д-р Д. Бакалов: Благодарността на хората, тяхната признателност и вяра. Тези неща не могат да се купят с пари, трябва да се заслужат. Точно затова за мен те дават най- голямо удовлетворение.
– Как този избор на професия промени начина, по който гледате на живота и човешкото здраве?
Д-р Д. Бакалов: Начинът, по който гледам на живота, доста се промени, след като започнах да уча Медицина. Започнах да обръщам внимание на нещата, които преди не забелязвах, и да ценя много повече, както собственото, така и чуждото здраве. Често ми се случва извън работа, когато се разминавам с хора по улиците, да забелязвам здравословните им състояния и възможните болести, от които страдат. Това преди не ми се беше случвало.
-Спомняте ли си първия си критичен случай и как той се отрази на Вас като човек и бъдещ специалист?
Д-р Д. Бакалов: В съзнанието на младия лекар, за съжаление, се запечатва всеки един критичен случай. Точно тези състояния оставят ярка следа в професионалното развитие на всеки лекар и го белязват емоционално.
-Какво Ви помага да останете мотивиран и съсредоточен дори в трудни моменти?
Д-р Д. Бакалов: Вярата в Бог и в доброто. Никак не е приятно след тежко дежурство да прочетеш някъде негативни публикации и коментари. Не мога да се сърдя на тези хора, защото осъзнавам, че в тяхното съзнание те са убедени в правотата си, но е обидно да знаеш, че за тези 12 часа смяна буквално не си пил глътка вода или не си хапнал нищо, залагал си собственото си здраве, бил си на ръба от напрежение да не допуснеш грешка, и за благодарност да прочетеш „те затова ги бият”. Наистина обществото не си дава сметка, че ние сме същите хора, които многократно сме връщали пациентите към живот, същите хора, на които пляскахме, когато беше Ковид пандемията. Много пъти точно тези, които обиждат и подбуждат агресия срещу нас, после ни търсят за помощ. И тази помощ никога не им е отказана и за тези хора също никога не са пожалени сили и средства. Борим се за живота и здравето на всеки. Това е клетвата, която сме дали. Тя далеч не е да лекуваме по спешност пациент с оплаквания от месеци, който не е дошъл на лекар, защото „имал по-важна работа”, а при личния му лекар се чакало много.
– Случвало ли се е да оказвате първа помощ на някой извън болницата, когато не сте на работа?
Д-р Д. Бакалов: Многократно ми се е случвало да попадам на битови инциденти и пътнотранспортни произшествия извън болницата. Винаги, независимо за къде пътувам, се спирам и оказвам медицинска помощ. Смятам, че е дълг не само на всеки лекар, а на всеки човек да спре и да помогне, когато някой има нужда. В крайна сметка животът е кръговрат и никога не знаем какво ни е приготвил следващият ден.
– Виждате ли се като преподавател на по-млади колеги в бъдеще? Как бихте искали да предадете своя опит и знания?
Д-р Д. Бакалов: По-скоро не се виждам като преподавател, но с удоволствие бих споделил познанията си с всеки колега, който сметне, че има какво да научи от мен. Моето мнение е, че всички лекари трябва да си помагаме и да се обучаваме един друг, защото в крайна сметка това ще доведе до по-добри резултати от лечебните ни действия.
– Какво смятате, че ще бъде най-голямото предизвикателство за Вас, докато работите като лекар?
Д-р Д. Бакалов: Да съхраня себе си. Мисля, че това е едно много голямо предизвикателство за всеки човек, избрал Медицината. Умението да оставяме работата зад вратите на болницата и да успяваме да почиваме истински извън нея е доста голямо предизвикателство за всеки колега, такова е и за мен.
– Как успявате да балансирате личния си живот с нтензивността на работа в Спешната медицина?
Д-р Д. Бакалов: Трудно. Всъщност личният живот много пъти е за сметка на професионалния. Важно е да имаш човек до себе си, който те подкрепя и разбира отговорността на това да си лекар. За съжаление, обаче, Медицината води до множество проблеми в личен план, защото реално тя се превръща в живота на всеки един от нас.
– Как си представяте личния и професионалния си живот в дългосрочен план? Смятате ли, че ще се наложи да направите компромиси?
Д-р Д. Бакалов: Опитвам се да бъда оптимист по отношение на бъдещето. Смятам, че без компромиси няма как да има развитие нито в личен, нито в професионален план.
– Има ли нещо извън Медицината, което Ви носи голямо удовлетворение и ви помага да се презареждате?
Д-р Д. Бакалов: Аз съм моторист и обичам да прекарвам свободното си време върху мотора. Карането на мотоциклет ми дава чувство за свобода и сила. Това е и моят начин за презареждане.
– Има ли конкретна житейска философия или принцип, който следвате в професионалния и личния си живот?
Д-р Д. Бакалов: „Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.”
-Как се справяте с очакванията, които имат околните към Вас като бъдещ специалист в толкова отговорна сфера?
Д-р Д. Бакалов: Опитвам се да покривам тези очаквания, като ежедневно обогатявам знанията си. Когато знаеш, че толкова много хора разчитат на теб, ти имаш отговорност към тях и се стремиш винаги да даваш най-доброто от себе си, независимо в какво състояние се намираш самият ти в този момент.
-Как приемате неуспехите или случаите, в които нещата не се развиват според очакванията?
Д-р Д. Бакалов: Аз съм човек, който се стреми да преценява риска и се старая да избягвам неуспехите. Ако все пак нещата не се развият според очакванията ми, се опитвам да си взема поука от ситуацията, за да избегна бъдещи грешки.
– Ако можехте да се върнете назад във времето, бихте ли започнал по същия път?
Д-р Д. Бакалов: Бих поел отново по същия път, но бих променил самото пътуване. И аз, като всеки човек, бих искал да поправя много неща от миналото си; допускал съм много грешки и съм причинил немалко тревоги на най-скъпите си хора. Но пътя си не бих променил, защото смятам, че за мен просто друг път не съществува.
-Какви са амбициите Ви извън Медицината? Смятате ли, че имате време да се развивате в други области?
Д-р Д. Бакалов: Аз съм общински съветник в Общинския съвет на община Пещера и като такъв се опитвам да съм полезен на хората и по начини, различни от Медицината. Според мен политиката трябва да е средство за подобряване на живота ни, а не за лично облагодетелстване. Всеки трябва да работи безкористно, когато е избран от народа.
– Какво е нещото, което искате да постигнете в професионален план?
Д-р Д. Бакалов: Никога не съм си поставял граница за постиженията. Само Бог знае какво ни е писано.
– Какво послание бихте искали да отправите към младите хора, които се колебаят дали да изберат лекарската професия?
Д-р Д. Бакалов: Направете го. Независимо колко е трудно, крайната цел си заслужава. Чувствата, които те кара да изпитваш тази професия, са несравними с никоя друга. Просто го усещаш отвътре още от дете, че трябва да станеш лекар.
-Какво си пожелавате в професионален и в личен план?
Д-р Д. Бакалов: В личен план си пожелавам здраве и благополучие, а в професионален – да бъда все така целеустремен и мотивиран. Когато човек е амбициозен, лоялен и мотивиран, колкото и да е трудно, нещата се получават.
