Д-р Ани Палавеева е лекар-специализант по Физикална и рехабилитационна медицина в Отделението по физиотерапия на МБАЛ – Пазарджик. Дава дежурства и в Спешно отделение. Завършила е медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 2022 г.
Нейната доброта, отзивчивост и винаги усмихнато лице са пример за всички. Готова е да помогне на колега, пациент и дори на случаен минувач на пътя. Когато някой има нужда от помощ, тя не се колебае да му подаде ръка.
„Тя е човек, на когото може да се разчита във всяка ситуация, независимо колко е натоварена“, споделят за д-р Ани Палавеева колегите ѝ от Отделението по физиотерапия.
Какво Ви насочи към медицината и защо избрахте Физиотерапията и рехабилитационната медицина като специалност?
Д-р Палавеева: От малка винаги съм била вдъхновена от идеята да помагам на хората и да правя нещо значимо за тях. Привлече ме това да разбера как работи човешкото тяло, как се развиват различните заболявания и да се включа активно в процеса на лечение и грижа. Избрах специалността, защото чрез нея мога не само да лекувам, но да връщам хората към нормалния им начин на живот след тежки заболявания, травми и операции. Това е изключително удовлетворяващо.
Какви са най-големите предизвикателства, пред които се изправяте като специализант?
Д-р Палавеева: Това, че трябва да бъдем адекватни в лечението на пациентите, независимо от случващото се покрай нас, което понякога може да бъде доста трудно. Друго такова е комуникацията с болните и близките им. Има моменти, в които си давам сметка, че казаните от нас думи, поставените диагнози или изричането на най-страшната вест не е никак лесна задача и ни белязват емоционално.
Кой е най-запомнящият се случай или пациент, които сте лекували досега?
Д-р Палавеева: В началото на практиката на един млад лекар смятам, че се запечатват много случаи. Пациенти, които сме спасили, такива на които сме подобрили състоянието или са се възстановили напълно благодарение на рехабилитацията. Помня и случаите, при които въпреки усилията ни, не сме били ефективни. Тези предизвикателства правят нашата професия изключително отговорна и понякога тежка, но ни оформят като лекари – учат ни на смирение, на борбеност и на постоянство.
Какви съвети бихте дали на хората, които се възстановяват след травма или операция?
Д-р Палавеева: За да бъдем максимално ефективни в хода на лечението и възстановителния период, трябва рехабилитацията да започне в началото на появата на оплакванията. Било то след инсулти, травми, или в ранния следоперативнен период, винаги времето е от значение. И нещо много важно – търпението! Никой не се връща към предишната си форма за ден-два, но постоянството винаги дава резултат.
Смятате ли, че физиотерапията в България е достатъчно развита в сравнение с други държави?
Д-р Палавеева: През последните години физиотерапията се разви много. Благодарение на ръководството на лечебното заведение вече разполагаме с много съвременни апарати, които ни дават възможност да лекуваме последиците от много заболявания и да подобряваме състоянието на пациентите. Вярвам, че с времето тази област на Медицината ще става все по-достъпна и ефективна за всички, които имат нужда от нея.
Кой е най-ценният урок, който сте научили?
Д-р Палавеева: Старая се да си открадвам от всеки специалист по нещо. Смея да твърдя, че най-много научих от колега, който ме въведе в работата в Спешното отделение и благодарение на него станах лекарят, който съм в момента. Той помага на мен и колегите ми в трудните моменти и често е човекът, до който се допитваме. На мен лично ми помогна да запазвам самообладание и да придобия увереност с тежкоболните пациенти. Често в ситуации под напрежение, бързаме и правим грешки. Най-ценният урок, които научих е, че е по-добре да спра за момент и да си дам време да премисля. Това не само намалява риска от грешки, но и ми дава възможност да обмисля всички възможни последствия от действията ми и да преценя кое е най-правилното решение за пациента.
Как успявате да съчетавате работата си в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина с дежурствата в Спешно отделение?
Д-р Палавеева: Когато работиш в две различни специалности на Медицината, като Спешно отделение и Физиотерапия, ефективното планиране на графика е от съществено значение. Работата в двете отделения е пълна противоположност. Спешното отделение е динамично и непредсказуемо, а физиотерапията изисква търпение и последователност. И двете ми дават много, учат ме на много.
Кои са най-трудните моменти в работата Ви в Спешно отделение?
Д-р Палавеева: Има състояния и заболявания, които са необратими. В тези моменти се чувствам безсилна.
Как се справяте с напрежението и стреса?
Д-р Палавеева: Честно казано, когато съм под стрес, се опитвам да не го задържам в себе си. Ако имам възможност, излизам на чист въздух или слушам музика за разтоварване. Също така ми помага, когато поговоря с близък човек – понякога дори едно кратко разсейване може да направи чудеса.
Защо се насочихте и към Естетичната медицина?
Д-р Палавеева: Решението ми да се насоча към Естетичната медицина беше продиктувано от интереса ми към съчетаването на медицината с естетиката. Искам да помагам на хората не само да се чувстват добре здравословно, но и да повишат самочувствието си. В тази сфера виждам възможност да съчетая медицинските си познания с прецизност и креативност, за да постигна такива резултати, които ще се харесат на пациентите и ще им дадат повече самочувствие.
Виждате ли връзка между Физиотерапията и Естетичната медицина?
Д-р Палавеева: Определено виждам връзка между Физиотерапията и Естетичната медицина, тъй като и двете сфери се фокусират върху подобряване на функцията и външния вид на тялото. Физиотерапията помага за възстановяване на мускулния тонус, стойката и подвижността, което има пряко отражение върху външния вид и самочувствието на пациентите. В Естетичната медицина често се използват техники за моделиране и възстановяване на тъканите, които могат да бъдат допълнени с физиотерапевтични подходи за по-добри и дълготрайни резултати.
Кое Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
Д-р Палавеева: За мен най-голямото удовлетворение в лекарската професия е моментът, в който виждам усмивката и благодарността в очите на пациента. Да знам, че съм допринесла за неговото здраве, комфорт или подобряване на състоянието, е безценно. Това е усещане, което не може да се сравни с нищо друго и ме кара да обичам работата си.
Какъв е най-добрият съвет, който сте получавали по време на обучението си?
Д-р Палавеева: Всеки прави грешки, важното е да се учим от тях. С практиката го осъзнах, че няма перфектни лекари и няма как да знаеш всичко. Трябва да се учим от грешките си и никога да не спираме да се развиваме и да подобряваме уменията и знанията си.
Коя е най-голямата Ви професионална мечта?
Д-р Палавеева: Моята най-голяма професионална мечта като лекар е да бъда не просто добър специалист, но и човек, на когото пациентите могат да се доверят.
Как балансирате натоварването в болницата с личния си живот?
Д-р Палавеева: Приемам, че пълен баланс може би не съществува, винаги едното е за сметка на другото. Лекарската професия изисква голяма отдаденост, хората които не са в тази сфера трудно го разбират. Важно е човекът до теб да го осъзнава и да те подкрепя.
Кое е най-голямото предизвикателство, което сте преодолели до сега?
Д-р Палавеева: Най-голямото предизвикателство за мен винаги е било преодоляване на страха при вземане на трудни решения под напрежение. В тези моменти разбрах, че трябва да запазя спокойствие, да помисля, да не се отказвам и да вярвам в собствените си знания и възможности. Разбрах, че много важна част от работата е екипът. При добра комуникация, работа в екип и усърдие, нещата се случват по най-добрия възможен начин.
Какви са бъдещите Ви професионални амбиции и какво искате да Ви се случи в личен и професионален план?
Д-р Палавеева: Мечтая да стана не просто лекар, а специалист, на когото пациентите могат да имат доверие и който наистина прави по-добър живота им, да продължа да се развивам в специалността си, да усвоявам нови знания и технологии. В личен план искам да изградя живот, в който работата ми носи удовлетворение, но и да намирам време за себе си и за хората, които обичам. Балансът между професията и личния живот е ключов за мен, защото вярвам, че един щастлив и вдъхновен лекар е и по-добър професионалист.
