В последните години все повече български семейства се насочват към отглеждането на една от най-скъпите и ценени подправки в света – шафрана. Неотдавнашно проучване, проведено във френска лаборатория, поставя българския шафран на престижното трето място в световен мащаб по качество, съобщи bTV.
Златната жътва на есента
С настъпването на първите есенни студове, българските полета се обагрят в лилаво от малките минзухари, чиито червени тичинки крият ценната подправка. От древна Персия и съвременен Иран, през Западна Европа и до Родопите и софийските полета, тази култура намира благодатна почва за развитие.
Шафранът – „червеното злато“ на България
Наричан „червеното злато“ на Европа, шафранът бързо се утвърждава и като ценно богатство за България. Всеки милиграм от тази подправка е резултат от внимателен и трудоемък процес на бране и обработка.
Семейно начинание с глобално признание
Ани и Людмил са едно от семействата, които от няколко години развиват малко шафранено поле. Те споделят своя опит:
„Климатът и почвите в България са изключително подходящи за отглеждането на шафран. Почти без усилия постигаме първокласно качество,“ разказва Ани.
Двойката често използва шафрана за приготвяне на билков чай, убедени в неговите лечебни свойства.
Научен подход към традиционното земеделие
Високото качество на българския шафран привлича вниманието не само на производители, но и на учени. Професор Нидал Шабан от Института по генетика и физиология на растенията към БАН, в сътрудничество с ливански изследователи, работи върху проект за удължаване на вегетационния период на растението.
Това научно начинание цели да повиши още повече конкурентоспособността на българския шафран на международния пазар.
