Димитър Хаджидимитров: Повикът за избори до дупка, няма да донесе нито реформи, нито спокойствие

Димитър Хаджидимитров е дългогодишен преподавател по Английски език и председател на Регионален синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ – Пазарджик. PA1 го разговаря с него за резултатите от вота на 4 април и това, което предстои след тях.

Г-н Хаджидимитров, като синдикалист какъв е вашият поглед върху проведените парламентарни избори на 4 април?

Изборите минаха, първите в пандемия, първите в невяра и сляпа надежда, първите след доказано повишаване на прословутия жизнен стандарт. И сега какво следва?! Народът избра неосъществим парламент, такъв, който е неспособен, ялов да роди изпълнителна власт, защо?! Защото завистта и омразата надделяха, никой не е безгрешен, който е такъв, първи да хвърли камък!

Според вас какво следва?

Какво следва сега – реваншизъм, балкански страсти и политическа косовизация. Първи ще пострадат най-уязвимите, те и без това страдат вече. Претендентите отсега се борят кой ще води бащина протестърска дружина. Летецът ще бъде овластен.. А ще има ли събираемост, доходи, индустрия, икономика?! Докога ще трае тази перманентна гражданска война, почната в Стамболовите времена?! Дясно – ляво, средно – крайно, високо – ниско, накрая богат – беден. Избори трябва да има, но после идва трудното – да бъдеш отговорен, а не гол и прост реваншист, не шоу и политическо кабаре! Хората не се нуждаят от отровно трио, а от света троица. Пак избрахме миналото, под модерно прикритие! Докога?!

Какво е вашето мнение за най-разумното решение, което трябва да се вземе при създалата се ситуация – нови избори или компромис и коалиционно, експертно управление?

Вярвам в необходимостта от доста повече отговорност от всички партии, избрани и представени в новото 45-то НС. Нека да не се предават на еуфорията и реваншизма, защото българският народ очаква правилни управленски решения за управление на здравната и икономическата криза. Повикът за избори до дупка, който се прокрадва вече, няма да донесе нито реформи, нито спокойствие, а още по-малко просперитет и излизане от кризата. Конституционната процедура ще започне скоро и тези сили, които така усърдно се стремяха да станат управляващи, трябва да преодолеят егото си на единствено прави за всичко и да излъчат изпълнителна власт, иначе какъв е смисълът от участието им в политическия процес?! Не може и не трябва да се влиза в изборна спирала, за да се докопат до желания за всеки от тях резултат. Подобно развитие би било пагубно. Хората чакат облекчение – здравно, икономическо, житейско, а не безкрайни политически крамоли и боричкания. Дано разумът и мисълта за България надделеят над егото и чувството за безгрешност!