Димитър Хаджидимитров е дългогодишен преподавател по Английски език и председател на Регионален синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ – Пазарджик. PA1 го потърси за коментар по темата за дистанционното обучение, въведено по време на извънредното положение в страната.
Г-н Хаджидимитров, пандемията от COVID-19, промени начина ни на живот.Това засегна и образованието, където бе въведено дистанционно обучение. Беше ли то предизвикателство за Вас?
Димитър Хаджидимитров: Ковид кризата ни връхлетя изневиделица, повечето хора в глобален мащаб не осъзнаваха същността на термина „пандемия” и я свързваха с филми и книги, най-вече. Ние също – учители, родители, ученици, дори лекарите не осъзнаваха реалността в началото. Най-мощните държави бяха объркани. Нашата образователна система буквално за един уикенд започна да преминава на дигитални релси, благодарение на това, че в много напредничави учителски екипи, хибридното обучение и работата в специализирани учебни електронни платформи вече се практикуваше в една или друга степен. Например в училището, където работя, голяма част от колегите от няколко години вече ползваме дигитални и интерактивни методи, още повече, че профилът ни го позволява – Профилирана математическа гимназия. Други училища в цялата страна също са ползвали елементи на интегрално и хибридно дигитално обучение. Но затруднения от всякакъв характер имаше и в това няма нищо укорително. Корона кризата се управляваше със завиден успех, в нашата система и учебен процес се осъществи повече или по малко, според условията и възможностите на всяко едно училище. В този смисъл очакванията на трите общности в образователната система до голяма степен се оправдаха.
Как се прие дистанционното обучение от ученици и родители?
Димитър Хаджимитров: В самото начало голяма част от учителите на първо място, а много скоро след това учениците и родителите бяха под силен стрес, дори шок от внезапната и радикална промяна в начина и стила на живот, а в училище от тази бърза и радикална промяна. Първо учителите се окопитиха и макар и пипнешком в началото, ползвайки дори телефони и социални мрежи, потърсиха бърза и ефективна комуникация с учениците на първо място, а малко след това и с родителите. Караше се на „проба – грешка”. Самото Министерство се луташе в началото и даваше противоречиви указания, но учителите бързо намериха верния път, използвайки в самото начало най-популярната сред потребителите учебна платформа „Google classroom”, което беше добър подход за началото. Веднага голяма част от активните и мотивирани ученици се включиха с желание и бързо започна редуване на синхронен и асинхронен учебен процес, макар че всяка учебна дисциплина си има специфика, което неизбежно създаваше предизвикателства и казуси. Но време нямаше за губене, всичко се работеше на ход. Много родители се включиха да помагат на своите деца, което аз намирам за похвално, а не за негатив. Това аз наричам вторично образование и обучение. Получи се един естествен синхрон между трите общности в системата – ученици, учители, родители. Нещо, което е новост и положителен феномен на дигиталното обучение.
Бързото въвеждане на иновативен метод на преподаване в името на съхранението на учебния процес е добър знак, но дали и резултатите на учениците се запазиха ?
Димитър Хаджидимитров: По отношение на резултатите мога да кажа, че огромната част от учениците, които са мотивирани и амбициозни, които имат афинитет към иновациите в образованието, запазиха своя отличен успех, а някои дори се активизираха и го увеличиха. По моя информация за страната, средният успех в цифрово изражение е намалял с няколко десетки стотни, не повече. Но не това е същественото. Важното е дали знанията по учебните програми са били усвоени в пълен обем. Това веднага не може да бъде категорично констатирано. Вероятно са се появили някакви дефицити, но съгласете се, че няма как да бъдем максималисти в такава една непозната за историята, всеобхватна криза – и медицинска, и икономическа, и образователно-духовна, която така свирепо ни връхлетя. Присъствието в клас също бе задоволително. Училищата и директорите, които въведох навреме електронните дневници, постъпиха далновидно и спечелиха. Говоря за премахване изцяло на хартиените носители – книжни класни дневници и бележници. Положителният ефект на това се усети още преди Ковид кризата, учениците намалиха неуважителните отсъствия, а родителите никога не са били по-информирани, което даде добри плодове. В електронна среда обаче, не ни беше разрешено да пишем отсъствия, което според мен беше грешка.
Имаше ли нещо любопитно или забавно, което Ви се е случило през тези месеци, по време на дистанционното обучение?
Димтър Хаджидимитров: О, имаше! Когато времето се стопли достатъчно, някои много старателни, иначе и чистосърдечни деца, към края на юни, ми мятаха реплики от рода на: „Г-не, може ли да Ви напиша домашната с един час по-късно, че сега съм на плаж или на басейна?” – влизах им в положение, разбира се !
Смятате ли, че когато вирусът отмине дигиталното обучение има място в учебния процес?
Димитър Хаджидимитров: В технологично отношение има редица проблеми, които тепърва трябва да бъдат решавани. Вече се предлагат законови промени за опция на 20 % обучение в електронна среда в учебния план на всяко училище, което няма да е задължително, обаче. Не може и не трябва училището на бъдещето да го обвързваме единствено и само с дигитализацията, която безспорно ще присъства. Училището на бъдещето е много по-широко понятие, това е концепция и включва в себе си на първо място много по-хуманизирана среда, много по-гъвкава и модерна организация. Училището на бъдещето далеч няма да бъде само седене пред дисплея или монитора, то ще бъде организирано с много разнообразие на дейности, много извънкласни активности, много спорт, игри, виртуални библиотеки, практически, а защо не и профилирани професионални дейности. Разбира се, ще има и традиционни изпитани методи, писане и четене, решаване на задачи, но не и непременно от затворени в класни стаи и кабинети ученици. Хибридното обучение и проектно базираното такова ще бъдат широко застъпени. Това разбира се ще изисква нови подходи и нова логистика – спортни съоръжения, дигитални зали и разбира се ново съзнание, мотивация и дисциплина и от трите общности в системата – ученици, учители, родители. Това няма да бъде постигнато в близките 5, 10 или дори 20 години, но аз така виждам посоката на модерното образование. В момента частично бихме могли да вървим натам.
