Новата главна медицинска сестра на МБАЛ-Пазарджик, Гергана Гергинчева, започва да работи в най-тежкото отделение на МБАЛ-Пазарджик веднага след завършване на Медицинския университет. Казва, че работата в ОАИЛ и дава безценен опит и знания, и ако отново трябваше да избира отделение, от което да започне пак би избрала реанимация. Помни всички деца, за които се е грижела там. Няма да забрави и чудесата, на които става свидетел. Семейството и малките радости в ежедневието я правят щастлива. Гергана Гергинчева е майка на две момченца- на 5 и 12 години. Стреми се да постига баланс между работата и личния живот.
Какво Ви насочи към професията на медицинската сестра?
Г. Гергинчева: Професията ме избра. А много скоро аз я усетих с цялото си сърце. Вярвам, че случайности няма. Благодарна съм, че имам професия, която удовлетвори желанието ми да помагам на хората и да допринасям за положителна промяна в живота им.
Винаги ли сте искали да станете медицинска сестра?
Г. Гергинчева: Още преди да завърша гимназия обмислях своето бъдеще и осъзнах, че имам силно желание да помагам на хората и да работя в сфера, в която да осъществя това. Мечтаех да бъда фармацевт, но първата година не се получи. Приеха ме в специалност „Медицинска сестра“ и реших, че това е знак от съдбата. След като се запознах с ролята на медицинските сестри и видях колко значима е тяхната работа, усетих, че това е призванието ми.
Какво Ви даде работата в Отделението по анестезиология и интензивно лечение?
Г. Гергинчева: Първата ми месторабота след завършване на Медицинския университет бе в Отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ- Пазарджик. Осъзнато се хвърлих в дълбокото. Ако сега трябваше да избирам как да постъпя, пак бих взела същото решение. Работата в ОАИЛ ми даде много – безценен опит и знания. Имах възможност да работя с пациенти в критични състояния, което ме научи на бързо вземане на решения под стрес, на работа в екип. Високостресовото и динамично ежедневие в отделението ме направи по-устойчива и уверена в способностите ми. Най-важното, което получих, е удовлетворението от това да видя как моите усилия и грижи помагат на пациентите да се възстановят и да се върнат към нормалния си живот.
Отделението по реанимация е успешен старт за всяка млада сестра. Смея да кажа, че медицинските сестри, които работят там, са напълно подготвени за всякакви предизвикателства и биха се справили с лекота във всяко друго отделение, тъй като патологията на пациентите и спецификата на работа е всеобхватна.
Как се работи с пациенти в критично състояние и как това промени гледната Ви точка за медицината и живота?
Г. Гергинчева: Изключително интензивна е тази работа и изисква висока степен на концентрация и внимание. Всеки ден е изпълнен с нови предизвикателства и неочаквани ситуации, които изискват бързо и точно реагиране. В ОАИЛ осъзнах колко крехък може да бъде човешкият живот и колко важно е всяко действие, което предприемаме. Научих за огромното значение на екипната работа и координацията между различните специалисти. Осъзнах важността на това да останем спокойни и фокусирани дори в най-трудните моменти, защото от нашето поведение и действия зависи животът на пациента.
Не на последно място работата в ОАИЛ ми помогна да оценя още повече стойността на здравето и живота. Напомня ми всеки ден, че трябва да живеем пълноценно и да ценим малките радости – прегръдката на децата , първите топли слънчеви лъчи през пролетта, ароматът на цветята…
Имало е със сигурност много тежки случаи на пациенти, за които сте се грижели. Има ли такива, които няма да забравите никога и такива, при които смятате за чудо спасяването им?
Г. Гергинчева: Запомнящите се случаи са много. Един от тях беше с пациент, което постъпи в отделението с тежка травма след автомобилна катастрофа. Състоянието му беше критично и прогнозите не бяха обнадеждаващи. Целият екип работеше неуморно, прилагайки всичко възможно за стабилизиране на пациента. Беше изключително трудно и емоционално натоварващо, но успяхме да го стабилизираме и постепенно той започна да се възстановява. Този случай ми показа колко важно е да не губим надежда и да продължаваме да се борим за всеки пациент, независимо от обстоятелствата.
Друг случай, който смятам за истинско чудо, беше на млад пациент на 27 години с тежка инфекция, който беше на ръба на смъртта. Лечението беше изключително сложно и изискваше координирани усилия от множество специалисти. Въпреки всички трудности, успяхме да го стабилизираме и след дълъг период на лечение и възстановяване, той се върна към нормалния си живот.
Помня и всички деца, които са минали през отделението, докато работех там. Едно от тях никога няма да забравя, детето беше в будна кома и прекара месеци наред при нас. Прогнозите за него не бяха добри. Баща му вярваше, че синът му ще оздравее, посещаваше го всеки ден и се молеше. И чудото се случи. Детето се изправи на крака.
Тези случаи ме научиха на невероятната сила на човешката воля и колко са важни колективните усилия в медицината.
Какви са основните предизвикателства пред една главна медицинска сестра?
Г. Гергинчева: Управлението на персонала изисква лидерски умения и способност за мотивиране и координиране на екипа. Осигуряването на качествена грижа за пациентите е от първостепенно значение, поради това е важно да се следи дали са доволни и да сме своевременно наясно с техните нужди и оплаквания. Поддържането на актуални знания и умения е изключително важно. Медицинската наука и технологии постоянно се развиват и главната медицинска сестра трябва да бъде в крак с новостите и да ги прилага в практиката.
Справянето с административните задачи е предизвикателство. Включва документация, отчетност и съответствие с регулаторните изисквания, което налага прецизност и внимание към детайлите.
Кои качества смятате за най-важни за един добър лидер в сферата на медицинските грижи?
Г. Гергинчева: Да общува ефективно, да е професионално компетентен и способен да взема решения, да е гъвкав и адаптивен, да мотивира и вдъхновява екипа. Да е емпатичен и разбиращ.
Как ще работите за подобряване на организацията и условията на труд за медицинските сестри в МБАЛ-Пазарджик?
Г. Гергинчева: Все още анализирам текущите процеси и процедури, за да идентифицирам областите, които се нуждаят от подобрение. Стремя се към създаване на по-добри комуникационни канали между различните отдели и екипи. Това ще улесни координацията и ще намали риска от грешки и недоразумения. С подкрепата на изпълнителния директор на МБАЛ- Пазарджик, д-р Красимир Темнилов, полагам усилия за осигуряване на необходимите ресурси и оборудване за медицинските сестри. Това включва модернизация на медицинската апаратура и осигуряване на медицински консумативи и материали. Във фокуса ми е и професионалното развитие и обучение на персонала. Не на последно място е стремежът ми към подобряване на работната среда чрез създаване на комфортни и безопасни условия на труд.
Имате ли визия за създаване на нови инициативи или подобрения в болницата?
Г. Гергинчева: Винаги има възможност за подобрения, едва от два месеца съм на тази длъжност и ми е необходимо време, за да установя най-належащите сфери, нуждаещи се от това.
Какво е мнението Ви за недостига на медицински сестри в България и с какви проблеми се сблъскват те? Как може тази професия да стане по-привлекателна за младите хора?
Г. Гергинчева: Недостигът е факт от години. И причините за това се все едни и същи – свръхнатоварването, ниското заплащане, което не отразява обема и сложността на техните задължения, липсата на кариерни перспективи. Твърде многото административни задължения отнемат време и енергия, които биха могли да бъдат използвани за пряка грижа за пациентите.
За да стане професията по-привлекателна за младите хора, е необходимо да се намери решение на посочените проблеми и да се създадат ясни кариерни пътеки, да се подобри работната среда и да се популяризират положителните аспекти на професията чрез медийни кампании и обществени инициативи.
Какво мислите за емиграцията на български медицински специалисти и как според Вас може да бъде задържан квалифицираният персонал у нас?
Г. Гергинчева: Сериозен проблем е, а за да се задържи квалифицираният персонал, е необходимо да се разрешат проблемите, които вече очертах. Подкрепата и признанието от обществото и здравните институции също са важни.
Има ли момент, в който сте се почувствали наистина горда от своята работа?
Г. Гергинчева: Не е нужно да се случи нещо специално, за да се почувствам горда. Достатъчно е да чуя: „Благодаря“, „Продължавай все така“.
Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят дали да изберат професията на медицинската сестра?
Г. Гергинчева: На младите хора, на които им предстои да направят избор, бих казала да помислят за значимостта и въздействието на тази професия върху живота на всеки човек. Ако чувстват потребност да помагат на хората, професията медицинска сестра би ги удовлетворила. Необходимо е да бъдат подготвени за непрестанно усъвършенстване, работа в динамична среда.
Вие сте и преподавател – какво искате да предадете на бъдещите медицински сестри?
Г. Гергинчева: Усилията ми са насочени към това да им предам усещането за важността на професионализма, непрекъснатото учене, състраданието. Често казвам на студентите, че нашата професия изисква отговорност, всеотдайност, съпричастност и милосърдие. Неслучайно сме наричани в миналото милосърдни сестри. Важно е да бъдат готови винаги да поставят пациента на първо място. Трудът ни е незаменим и има огромно значение за обществото.
Какви качества трябва да притежава един добър медицински специалист, според Вас?
Г. Гергинчева: Медицинският специалист трябва да притежава емпатия, компетентност, адаптивност, критично мислене, отговорност и устойчивост. Да умее да общува и да е воден от желанието да помага.
Как се справяте с напрежението в медицинската професия?
Г. Гергинчева: За никого не е тайна, че работим под голям стрес. Организиран човек съм и това прилагам и в работата си – с добро планиране на всекидневните задължения напрежението е по-малко. Не се притеснявам да потърся помощ при нужда. Старая се да намирам повече време за семейството си – имам двама сина, които се нуждаят от внимание и грижа. Разтоварвам се с разходки сред природата и общуване с близки и приятели. Открила съм мои си техники за релаксация. С други думи – стремя се да постигна баланс между работата и личния живот.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали в кариерата си досега?
Г. Гергинчева: Справянето с тежки случаи и загубата на пациенти. Със смъртта не се свиква. Предизвикателство е също поддържането на високо ниво на професионализъм и състрадание, въпреки физическото и психическото изтощение. Не мога да пропусна и справянето със стреса и натоварването, свързани с ежедневната работа.
Смятате ли, че има нужда от законодателни промени в сферата на здравните грижи?
Г. Гергинчева: Да, смятам. Наложителни са, за да се подобри качеството на услугите и условията на работа за медицинските специалисти. Необходими са реформи, които да гарантират по-добро финансиране и подкрепа за здравеопазването. Във взимането на решения, касаещи медицинските сестри, е нужно да участват и представители на нашето съсловие.
Има ли медицинска сестра, от която да сте се вдъхновили в професията и която да Ви е била ваш учител?
Г. Гергинчева: Не е само една, няколко са. Възхищение изпитвах към медицински сестри в отделенията, в които стажувах. А после и в отделението, в което работих допреди година и половина. Те бяха мои ментори, винаги виждах в тях професионализъм и състрадание. Това ме мотивираше да стана по-добра в това, което правя. Благодаря им!
Какво Ви мотивира в трудните моменти?
Г. Гергинчева: Мисълта за пациентите, които разчитат на мен, очакването, което виждам в очите им. Също така подкрепата от колегите и близките ми хора.
Какво Ви зарежда след тежък работен ден?
Г. Гергинчева: Любимите хора, сънят, хубавата храна. Това ми помага да се отпусна и да се заредя с нова енергия.
Ако не бяхте избрали медицината, с какво друго бихте се занимавали?
Г. Гергинчева: Вероятно щях да се посветя на психология или социална работа. Винаги съм искала да помагам на хората и да бъда полезна за другите.
Какво Ви кара да се чувствате щастлива?
Г. Гергинчева: Семейството ми. Моите момчета, които всеки ден растат пред очите ми. Малкият ми син е на 5 години, а големият на 12. Малките радости в ежедневието. Чувствам се щастлива и когато виждам усмивките на пациентите и знам, че съм допринесла за тяхното здраве и благополучие. Прекрасно да я чуеш и изречеш „Благодаря“.
Какво цените най-много в хората около Вас?
Г. Гергинчева: Искреността, добротата и лоялността в хората около мен. Тези качества създават силни и стабилни взаимоотношения.
Какво е най-смелото нещо, което сте правили в живота си?
Г. Гергинчева: Не е едно. Преди 3 години поех отговорността да бъда преподавател към Медицински университет-Пловдив. А преди малко повече от 2 месеца – да заема длъжността главна медицинска сестра в областната болница в Пазарджик. Предизвикателството е голямо, но е добра възможност за кариерно и личностно развитие. Това, разбира се има своята цена – лишава ме от време с любимите хора.
Какво си пожелавате – както в професионален, така и в личен план?
Г. Гергинчева: В професионален план си пожелавам да реализирам своите идеи, но искам да запазя й страстта си към медицината. В нашата професия, ако не отиваш с желание на работа, няма да издържиш. Обичам работата си. Всеки ден ме очаква нещо различно. В личен план си пожелавам здраве, щастие и хармония със семейството и близките ми хора.
