Бихте ли се представили?
Г. Млеканов: Разбира се, казвам се Георги Млеканов по професия съм организационен психолог, занимавам се с обучение и развитие на персонала, а понастоящем съм HR мениджър в МФ Колорадо.
Обърнахте се към нашата медия с молба, каква е тя?
Г. Млеканов: Да, и Ви благодаря, че откликнахте, обърнах се и към други медии, но явно техните приоритети са различни и само Вие и още една медия се съгласихте да ме изслушате. Потърсих Ви за да оглася една моя инициатива, а тя е приобщаване, социализация и реализация на трудовия пазар на децата, които излизат от домовете за сираци и изоставени деца. Проблемът там е, че след като навършат пълнолетие имат 1 година в защитено жилище, в която година да започнат работа и да си намерят квартира. Дотук всичко е много хубаво, лошото е, че в тези домове те не са изградили почти никакви умения, които да им помогнат излизайки в реалния свят. Те не могат да си направят CV, не знаят как и къде да кандидатстват за работа, не могат да бюджетират парите си, като цяло са абсолютно неподготвени и излизайки по този начин, какво можем ние като общество да очакваме от тях?
Какво е Вашето решение?
Г. Млеканов: Аз не мога да променя системата и затова реших да направя нещо, което е във възможностите ми. Направих една фейсбук група „Аз участвам, Аз съм тук“, където да събера момчета и момичета, на които им предстои да заживеят в реалността и да им помагам. Помощта ще включва обучение за това, как да си направят CV, как и къде могат да кандидатства за работа, как да се подготвят за интервю, освен това пряко ще се ангажирам и с намиране на работа и именно това е причината да оглася това си начинание. Апелът ми е към всеки, който може да предложи работа за тези младежи, но не само това, трябва да има желанието и търпението към тях, за да поемат те по правилния път, защото знаем, другият е много по-лесно достъпен.
Защо го правите, кое Ви провокира, имате ли изгода от това?
Г. Млеканов: Правя го най-вече заради тези объркани млади хора, правя го заради обществото ни, което би предпочело един работещ млад човек, пред един човек тръгнал по кривия път, правя го и за себе си, защото твърдо вярвам, че всеки от нас, който и както може, трябва да отделя време и за обществена дейност и помощ на нуждаещите се. Провокира ме една случка преди време, в която едно малко момче загуби майка си и беше настанено в дома в Брацигово, аз с моя колежка го посетихме и от тогава започнах да си задавам въпроса: Какво се случва с тези деца, когато пораснат?
А по въпроса, дали имам изгода от това, разбира се, че имам – ако успея да помогна дори на едно от тези деца, ще съм щастлив и удовлетворен, а това е изгодно за моето ментално състояние. Тук е и момента да кажа, че от бъдещите работодатели, с които ще свържа новите ми приятели, аз не искам нищо за мен, искам само да съумеят да социализират младежите и да им дадат шанс. Имам удоволствието да намеря разбиране от страна на нашият собственик г-н Благой Ангелов, който нееднократно е подавал ръка на хора с различни проблеми и тези хора са равноправна част от нашия екип. През лятото в нашата фирма ще постъпи едно от тези деца, вече се срещнахме с него, но първо трябва да завърши училище и тогава ще започне работа при нас.
