От първи юли потребителите в Европейския съюз, включително и в България, които пазаруват от популярни китайски платформи като Temu, Shein и AliExpress, дължат допълнителни суми за всяка поръчка. Европейската комисия въведе нова концепция за обмитяване, която цели да защити местните търговци и бюджетите на държавите членки. Промените на практика добавят около шест евро под формата на фиксирано мито, данък добавена стойност и предстояща такса за обработка към всеки поръчан артикул на стойност до 150 евро.
До началото на юли пратките на стойност до 150 евро от трети страни бяха освободени от мито, като за тях се дължеше единствено ДДС. Според новите правила вече се начислява фиксирано мито от 3 евро за всеки отделен артикул. Върху тази сума се добавя и стандартният данък добавена стойност от 20 процента. Така само от тези две пера всяка стока поскъпва с 3,60 евро.
„Артикул означава една или повече стоки в пратка с едно и също тарифно класиране, описание и произход“, разясняват от Агенция „Митници“.
Това на практика означава, че ако потребител поръча пет еднакви тениски, ще плати еднократно мито от 3 евро. Ако обаче в кошницата има тениска и часовник, налогът скача на 6 евро, тъй като става въпрос за два различни артикула. При големите платформи тези суми се начисляват автоматично при завършване на поръчката чрез европейската система за обслужване на едно гише (IOSS).
Потребителите могат да избегнат новото мито от 3 евро, ако поръчаната от тях стока вече се намира в склад на територията на Европейския съюз. В тези случаи стоките са обмитени предварително при вноса им с контейнери по стандартната тарифа, която за масовите китайски изделия е ниска и не се отразява драстично на крайната цена.
Регулациите обаче ще станат още по-строги. Очаква се най-късно до 1 ноември 2026 година да бъде въведена и допълнителна такса за обработка на пратките, която се обсъжда да бъде в размер на 2 евро, пише Труд. Тя също ще подлежи на облагане с ДДС. Приходите от нея ще финансират дейността на митническите органи, които от ноември ще изискват от търговците продуктови идентификатори (PIDs) за всяка стока, за да проследяват произхода ѝ и да филтрират опасни материали.
На фона на растящите разходи, зачестяват и случаите на търсене на финансова отговорност от клиенти, които отказват да приемат поръчките си. Според сигнали, кантори изпращат уведомителни писма до потребители месеци след отказана пратка, с искане да бъдат покрити куриерските разходи в двете посоки, заедно с начислени лихви и такси.
Законодателството дава право на отказ от онлайн покупка в рамките на 14 дни, но изрично регламентира, че разходите по връщането на стоката са за сметка на купувача, освен ако търговецът не е посочил друго в общите си условия. Именно тази вратичка се използва за събиране на транспортните такси от недобросъвестни клиенти.
Източник: Дунав мост
