Писателят от Пазарджик Илиян Кузманов получи ново престижно признание в Северна Америка. Неговата втора книга Дяволът Аз го Познавам! Тъкмо попаднала в Амазон и няколко книжарници на Острова, вече е Книга на Месеца на седмичното Ню Йоркско списание, с над милион читатели – New York Weekly.
Причините поради които книгата печели престижния литературен връх са повече от обнадеждаващи за родната ни литература, която се опитва да си проправи път на международната сцена. Едно от главните качества на Илиян Кузманов е неговата комплексност като писател, качество което според корифея на родната критика и книгоиздаване Иван Гранитски, малко писатели не само в България, но и в световен мащаб притежават.
В допълнение към неоспоримия му литературен талант, на преден план излизат изключително интересния и пъстър житейски път на Илиян Кузманов, който си проправя път към успеха благодарение единствено на своя характер и качества, успявайки и в Канада, и във Великобритания, и в България. Но преминава през едно невероятно духовно пътешествие и преобразяване по неутъпкани пътеки в Азия, опитвайки се да спаси и излекува човека до себе си.
Кузманов се бори с несправедливостите и в България, като неговата Фондация Арт Ангел, буквално от нулата, разчитайки единствено на финансирането на Илиян успява да сътвори една палитра от добри дела. Това е Илиян Кузманов, един комплексен писател, доближаващ се с житейските си характеристики до имена като Стайнбек, Марк Твен и Хемингуей. Ние днес, в този съдбовно исторически момент, в който се надига кафявата чума, ние имаме безпощаден и свиреп анти тоталитарен, анти- комунистически писател, признат не къде да е, а в Ню Йорк за неговите позиции! Но нека ви предоставим няколко откъса от ревюто на New York Weekly:
Романът рисува едно забележително пътуване от древна Сирия до света ни днес, в една жестока съвременна класика за хуманизма, обречената любов, страстта, вярата, Бога, закона, мъдростта и изкуплението. Кузманов предлага съвременна и високо адреналинова интерпретация на произведенията на автори като Данте, Милтън, Гьоте и Булгаков. „Дяволът, Аз Го Познавам“ е многопластов антитоталитарен апокриф, изповед на свободния, евангелие на човека от калта – ярост, бунт в името на любовта, вик за свобода, който може да разклати беззаконни империи и безбожни тирани. Кузманов майсторски описва самотното пътуване на волята, безкрайната сила на човешкия дух и безсмъртната душа чрез цикли от метаморфози, сънища и откровения.
……
„Дяволът, Аз го Познавам“ Е болезнена картината на един шампион, белязан със счупени кости и дух, но укрепващ се срещу препятствията. Победител като римските генерали, на когото тълпата напомня колко е смъртен! Западен разказ за източната мъдрост, за това какво означава Нищо, какво е да си готов да загубиш всичко, за да намериш всичко. Приказка за светлината, за Утринната звезда, за Надеждата…
……
Дяволът и неговата свита ще ви въвлекат в един вълшебен, но реален свят, толкова циничен, брутален, честен и интелигентен! И само вие ще трябва да преминете по пътя към Голгота, за да разберете смисъла на свободата, да разберете защо ни е нужен Законът, или ще го наречете Бог?
……
Ако много Източно Европейски класици са мрачни и депресивни, принизяващи човека, пълни с ужасите на чернотата на човешката душа в колективния, атеистичния сив комунистически свят, то „Дяволът, Аз Го Познавам“ е книга, която разчупва тенденцията. Сивото е просто Аномалия, която изпълнените с надежда и вяра артисти ще унищожат. Мракът е само един от нюансите на най-дивата сатира, която танцува под хипнотични вуду ритми, изпълнени с всички цветове, донесени ни от утринната звезда.
……
Писането на Илиян е почти като поезия с толкова съвършен ритъм от началото до края.
…..
Книгата е благородно пътешествие извън златния дворец, извън позитивните балони и зоните на комфорт, които обикновено си създаваме, книгата е пътя на разкъсване на социалните окови, онези тъй типични за фашизма и комунизма.
……
В „Дяволът Аз го Познавам“ се обяснява как човешките същества са подвластни на лъжата, създадена от желанията и емоциите на другите, на обществото. И дори когато са в състояние да задоволят тези желания, удовлетворението е само временно. Удоволствието не е трайно, а ако е трайно, то става монотонно. Но има възможност за освобождение, откъсване от колективните авторитарни вериги, момент, в който бихме могли да изгорим, за да унищожим всички измамни его-та, които социализмът проектира в нас, и да открием истинското, чисто Аз – да бъдем свободни. Според Илиян и будизма, който му е повлиял много, правилният път към просветлението може да бъде намерен, ако разчитаме на собствения си морален и етичен компас.
…..
Трябва да се смеете, в противен случай ще плачете, защото колективното отричане на индивидуалността и фашизмът (комунизма) са може би най-добрият пример за онзи сън на разума, който довежда на бял свят чудовища като днешния Путин. Кузманов ни призовава да разгледаме магическото и личното откривателско пътешествие на Дявола рамо до рамо с политическата и социалната история. Трябва да ги консумираме при равни условия, като хляб и вино. Това е духовно и разумно предложение, но не съм сигурен, че се получава. Кузманов добре се справя с това да ни напомни за жестоката реалност на нацистките концентрационни лагери, съветските ГУЛАГ-ци и надигащия се страшен Путинов свят днес, като прави много паралели с Аномалията в романа си.
От екипа на NY Weekly Book
