След две години на понижения, България отчита най-високия ръст на корпоративните фалити в Централна и Източна Европа през 2025 година. Увеличението у нас е с близо 16 на сто, като броят на официално обявените в несъстоятелност предприятия достига 830. За сравнение, общата тенденция в региона е точно обратната – отчита се спад от 7,1 на сто, сочи актуалния анализ на германската асоциация за защита на кредиторите „Кредитреформ“ (Creditreform).
Най-силно засегнати от икономическите турбуленции в България са секторите търговия, туризъм и хотелиерство. От официалните фалити са пострадали около 3200 служители. Според експертите на „Кредитреформ“, сравнително малко предприятия у нас прибягват до реална процедура по несъстоятелност, тъй като тя е продължителна и сложна.
Анализатори от международната компания за кредитно застраховане Coface допълват тази картина, като посочват, че официалните 830 случая са само видимата част от айсберга. Заради тромавата бюрокрация, хиляди български предприятия предпочитат тихомълком да спрат да обслужват задълженията си и просто да замразят своята дейност, избягвайки формалния юридически банкрут. Този процес създава парадокс – докато традиционните сектори страдат, макроикономическите прогнози за растежа на БВП остават позитивни, движени от преструктурирането на икономиката и навлизането на нови финтех компании.
В по-широк регионален контекст, в осем от дванадесетте изследвани държави в Централна и Източна Европа е отчетен спад на несъстоятелностите (до общо 36 939 случая). Увеличение е регистрирано само в четири държави – България (15,9 на сто), Чехия (11,5 на сто), Румъния и Словения.
Много по-драматична е ситуацията в Западна Европа, където през 2025 година е отчетен най-високият брой корпоративни фалити от повече от две десетилетия. Техният брой достига 197 610, което е увеличение с 4,8 на сто спрямо предходната година.
Източник: Дунав мост
