Защо е изнервен Тодор Попов?
Има ли тайна уговорка с Ахмат да го уреди с изгодна концесия?
Общинският съвет спря продажбите на нова порция имоти, които кметът искаше да сложи на тезгяха в края на мандата. Спряна е и концесията на част от музея. Видимо изнервен от това кметът си позволи остри и неуважителни реплики към общинските съветници.
Какво изнерви кмета?
В Общинския съвет правилата са прости: Съветниците решават – кметът изпълнява. Съветниците питат – кметът отговаря. Такъв е законът и той отлично би трябвало да го знае. Бил е съветник.
Във връзка с това имам няколко въпроса:
Дължи ли нещо кметът на нашия „съгражданин“ Ахмат?
Това ли е същият човек, на който преди време се опитаха да дадат и пазара?
Подозрително настоятелен е Попов в усилието си да продаде част от музея, или да го даде на дългогодишна концесия (което си е почти същото). Първо направи опит да го продаде. Спряхме го. Сега направи опит да го даде на дългогодишна концесия – 25 години. Пак го спряхме. Няма да се учудя, ако на следващата сесия или до края на кметуването си, се опита да го направи пак… Добре де, ама защо е целия тоя зор ?
Дължи ли кмета нещо на някой? Вярно ли е, че арабинът дава пари под масата на Попов, за предизборна кампания и купуване на гласове, а в замяна кметът му е обещал да се отплати, като му даде на безценица част от музея? Има ли такава договорка и за това ли е нервен кмета, защото спряхме концесията и не може да си изпълни неговата част от сделката?
Това ли е цената на “успешното партньорство” между бизнеса и кмета? Трябва да знаем. Да, трябва да знаем, защото тази цена ще я плащаме ние!
Тези въпроси може и да не са много приятни за кмета, но по-добре да питаме, отколкото да мълчим. Именно заради мълчанието на „агнетата“ в собственото му мнозинство, в Съвета той си изгради една фалшива зона на комфорт и усещане за непогрешимост, и допусна редица управленски грешки. Дали подкрепата, която е имал, също е имала цена и някои съветници не са получавали парченца от общинската баница?
Сега обаче ситуацията е на път да се промени. Сред управляващото мнозинството съветници има качествени и почтени хора, на които им е писнало да бъдат употребявани или замесвани в съмнителни сделки ….или просто не искат да са в губещия отбор през есента. Познавах Тодор Попов като добър приятел и човек. Познавах го отдавна. Помагал съм му, с каквото мога и преди, и след като стана кмет (ако има смелост да си го признае). Понякога ми е тъжно, че изгубих приятел … но избора за това не е мой. За съжаления някои хора предпочитат тихия шепот на парите, пред шумната, но честна приятелска критика.
Винаги съм му казвал истината, когато греши, дори с риск това да не му хареса. Греши и сега. Трябва да спре с разпродажбите и концесиите. Ако кметът наистина е обещал да даде част от музея на концесия срещу финансова подкрепа на изборите, тогава той незабавно трябва да подаде оставка! Така правят в цивилизованите държави.
Ако отрече – остава да видим кой ще му повярва…
